Решение № 8076 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2018 г.

Решение № 8076 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Х. Т. от [населено място], [община], [област] срещу решение № 400 от 8.11.2018 г., постановено по адм. д. № 263/2018 г. по описа на Административен съд – П. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. П. не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – П. е отхвърлил жалбата на Х. Т. от [населено място], [община], [област] против решение № [ЕГН] от 19.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 21.12.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: Делото е разяснено изцяло от фактическа страна, поради което не са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2 АПК. По отношение на периодите, в които Трендафилов е изтърпявал наказания "лишаване от свобода", наред с представените с административната преписка доказателства, съдът допълнително служебно е изискал такива от Районна прокуратура гр. П. и от Бюро за съдимост при Районен съд гр. П. При анализа на доказателствата, в тяхната съвкупност, не се установява нито една от визираните в разпоредбата чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО хипотези. Съгласно цитираната норма за осигурителен стаж се зачита времето през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление. В този смисъл е и чл. 354, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, който признава периодите, в които лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение. Според чл. 41, ал. 1 НК, когато изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, то чрез него се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация. Освен това в такива случаи положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода – чл. 41, ал. 3 НК. При наличните доказателства и цитираната нормативна уредба правилно по делото е било прието, че не могат да бъдат признати за периоди в осигурителен стаж тези от 8.09.1974 г. до 23.05.1975 г.; 4.09.1979 г. до 5.12.1986 г.; от 11.03.1988 г. до 26.08.1991 г.; от 20.05.1994 г. до 19.06.2008 г.; от 23.03.2010 г. до 17.08.2012 г. и от 17.04.2013 г. до 30.12.2014 г., когато Трендафилов е изтърпявал наказание "лишаване от свобода". Съдът е събрал служебно и доказателства, установяващи, че той не е бил репресиран по политически причини. Неоснователни са оплакванията на касатора относно непризнаването периода 22.01.2013 г. до 17.10.2013 г., тъй като този период не кореспондира със записа в трудовата книжка – лист 34 и 35 от делото, както и с нормата на чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО, а и част от него е включен в периода от 17.04.2013 г. до 30.12.2014 г., в който лицето е било в затвора в гр. С., за който период по-горе са изложени мотиви. При осигурителен стаж от първа категория 4 г. 6 м. и 27 дни, осигурителен стаж от втора категория труд 2 г. 8 м. и 6 дни и осигурителен стаж от трета категория 9 м. и 9 дни Трендафилов не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО за 10 години осигурителен стаж от първа, съответно 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Нормите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО изискват към момента на подаване на заявлението лицето да имало навършена възраст 64 години и осигурителен стаж 38 години и 4 месеца, които законови предпоставки също не са налице. Стигайки до извода за законосъобразност на оспорените решение № [ЕГН] от 19.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 21.12.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П., с което на Х. Т. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е постановил правилно и обосновано решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. В. от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 400 от 8.11.2018 г., постановено по адм. д. № 263/2018 г. по описа на Административен съд – П. РешениеТО не подлежи на обжалване.