Решение № 12584 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16450/2011 г.

Решение № 12584 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16450/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Джи Трейд Авто" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Светослав Славов, против Решение № 2498/27.10.2011 г. по адм. дело № 308/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му, като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Джи Трейд Авто" ЕООД, против РА № 031003126/27.09.2010 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 900/01.12.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС (отм.) и по ЗДДС за данъчни периоди от 15.11.2006 г. до 28.02-2009 г., в общ размер на 84 580.76 лв. и лихви върху тях, в общ размер на 22 799.55 лева, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Кинмекс" ЕООД. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения РА е законосъобразно издаден, тъй като спорните фактури не обективират реално извършени доставки на стоки - евродизел, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, жалбоподателя не разполага с правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Според съдът, по делото липсват доказателства за предаване на стоката гориво-евродизел от прекия доставчик на получателя, за която като родово определена вещ е било необходимо представяне на доказателства за отделянето й от останалата родова стока, което се удостоверява с приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни документи и др. Съдът е отрекъл доказателствената сила на представените приемо-предавателни протоколи, поради липсата на достоверна дата и съществени реквизити относно мястото на доставка. Отречено е и наличието на документи за превоз /транспортиране на стоката до получателя/, поради отсъствие на специализирани транспортни средства при доставчика и доказателства за разходи за извършен транспорт. Съдът е игнорирал договора за превоз от 01.12.2006 г. между прекия доставчик и Георги Благоев Йолов, с доводи, че се касае за превоз на "опасен товар", по смисъла на § 1, т. 16 от ДВ на ЗАвП и Приложение А към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе, за който лицето, осъществяващо превоза, трябва да има съответна квалификация /лиценз/ въз основа на издадено Удостоверение от ИД на ИА "Автомобилна администрация" за срок от 5 години, каквото в случая не е представено, както и поради това, че този договор не установява реално извършен превоз на гориво именно във връзка с доставките по процесните фактури. По отношение на наведените възражения за допуснати процесуални нарушения от органа по приходите при извършване на повторната ревизия, съдът е приел, че същите биха имали значение при положение, че водят до нищожност на издадения РА, каквато в случая хипотеза не е налице. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата. Правото на данъчен кредит, както по отменения ЗДДС, така и по сега действащия ЗДДС е обусловено от наличието на реална доставка, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и от ЗДДС. Това право възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Изискуемостта на данъка настъпва на датата на която е възникнало данъчното събитие. Последното възниква на датата на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена- аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.). Тъй като се касае за родово определени вещи, както правилно е констатирано от съда, за да бъде установено настъпило данъчно събитие, свързано с прехвърляне на собственост върху процесното гориво, е било необходимо същото да бъде индивидуализирано, като се установи, че е предадено на получателя. В случая законосъобразен е извода на съда, че такова предаване не е било установено. Доказателствата, вкл. и съдебно-счетоводната експертиза, за счетоводното отчитане на фактурите в дневниците за продажби и покупки на доставчика и получателя и в Справките-декларации за периода, за извършено плащане по тях и за реализирани последващи доставки с тези родови вещи от касатора, правилно е прието, че не установяват извършено реално предаване на стоката-предмет на фактурираните доставки от "Кинмекс" ЕООД на "Джи Трейд Авто" ЕООД. Такова предаване е следвало да бъде установено с други доказателства, каквито в случая не са били ангажирани от касатора. Настоящият състав намира за правилни изводите на съда относно приемо-предавателните протоколи и договора за превоз от 01.12.2006 г., че не установяват обстоятелства, касаещи предаването на процесното количество гориво, предмет на спорните фактури. Като съответстващи на закона следва да бъдат споделени и другите изводи на съда, свързани с липсата на доказателства за наличие на квалификация у превозвача за извършване на превоз на "опасен товар" и най-вече с липсата на разходооправдателни документи за извършен транспорт на такова гориво от прекия доставчик. Отсъствието на доказателства за реално извършен транспорт, свързан с доставка на процесното гориво, на приемо-предавателни протоколи, на складови разписки и пр. правят изводите на решаващия съд за липсата на реални доставки законосъобразни. При недоказаност за наличие на реални доставки по процесните фактури, изводите на органа по приходите, а и на съда, за отсъствие на предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит са правилни. В тази връзка касационният съд намира за неоснователни оплакванията на касатора за недопустимост на обжалваното решение, обосновани с недопустимост на извършената повторна ревизия. В случая е налице повторна ревизия, а не повторна отмяна на РА, с последица повторно връщане на преписката за нова ревизия, т. е не е налице хипотезата на чл. 155, ал. 5 от ДОПК. Налице е една единствена отмяна на първоначално издаден РА и извършване на нова, повторна ревизия, с издаване на нов РА, на основание чл. 155, ал. 4, т. 2 от ДОПК, което прави издадения РА допустим. Неоснователно е и оплакването за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила от страна на органа по приходите, които били констатирани от съда, но въпреки това РА е приет за валиден. Допуснатите от органа по приходите процесуални нарушения биха имали значение, когато са особено съществени и опорочаващи оспорения РА, до степен на нищожност. Настоящият случай не е такъв, поради което съдът правилно е отказал да приеме нищожност на РА въз основа на тях. На основание изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение