Решение № 8720 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4354/2009 г.

Решение № 8720 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4354/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Голф клуб Ибър" АД със седалище гр. София, срещу решение № 27 от 02.02.2009 г. по адм. дело № 996/2008 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлено оспорването на "Голф клуб Ибър" АД на мълчаливия отказ, както и на изричния такъв, обективиран в писмо изх. № 26-00-702/02.12.08 г. на главния архитект на Община Долна баня за издаване на виза за проектиране за ПИ № 128037 по заявление вх. № 26-00-660/05.11.08 г. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира от съда отмяната му и вместо него постановяване на друго решение, с което бъде отменен изричния отказ на главния архитект на Община Долна баня за издаване на виза за проектиране и да бъде задължен административния орган да издаде поисканата виза за проектиране. Ответникът, чрез пълномощника си адв. Иван Божов, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - основателна. С обжалваното решение Административен съд София - област е отхвърлил оспорването на настоящия касатор срещу мълчаливия отказ, както и срещу изричния такъв, обективиран в писмо изх. № 26-00-702/02.12.08 г. на главния архитект на Община Долна баня за издаване на виза за проектиране за ПИ № 128037 по заявление вх. № 26-00-660/05.11.08 г. на "Голф клуб Ибър" АД. За да постанови този акт административният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал съществуването на ПИ № 128037 и правото му на съсобственост върху него, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало дали този имот съществува или е включен в границите на ПИ № 128068, поради което до изясняването на това обстоятелство не можело да бъде издадена поисканата виза за проектиране. Затова правилно административния орган бил отказал издаването й с обжалвания административен акт. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост и възприемане на решаващия правен извод в нарушение на материалния закон, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Действително от събраните по делото писмени доказателства не е установен статута на ПИ № 128037, по отношение на който със заявление вх. № 26-00-660/05.11.08 г. жалбоподателят е искал издаване на виза за проектиране. Не е било установено дали имота съществува в същия вид, както е в представената към заявлението скица на имота, или вече е обединен с друг имот. Установяването на това обстоятелство обаче е задължение и на съда. Неустановените или порочно установените обстоятелства в административното производство не означава, че те не могат да бъдат доказвани пред съда. Напротив, те подлежат на доказване на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, административнопроизводственото нарушение няма да е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая макар страните да не са искали назначаване на експертиза, съдът е следвало служебно да назначи такава на основание чл. 171, ал. 2, предл. 2 АПК и да прецени законосъобразността на оспорената заповед в светлината на писмено заключение на съдебно техническа експертиза. Като не е направил това, съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 2, предл. 2 АПК, което е съществено по см. на чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Това нарушение е довело до необоснованост на решаващия правен извод и възприемането му в нарушение на материалния закон. С оглед горното оспореното решение подлежи на отмяна с връщане на делото за ново разглеждане и разрешаване на спора след назначаване на съдебно техническа експертиза за установяване дали имота към датата на постановяване на оспорения административен акт и към датата на изготвяне на експертизата съществува в същия вид като е в представената към заявлението скица или е обединен с друг имот. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,