Решение № 2636 от 14.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, представлявано от процесуален представител юрисконсулт Момчилов срещу решение 431 от 26.10.2022 година, постановено по адм. дело 386 по описа за 2022 година на Административен съд Монтана, с което е отменено решение за налагане на финансова корекция на община Якимово 01-0800/718#3 от 12.08.2022 година на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се много подробни доводи за неправилност в касационната жалба и в представена допълнително молба-становище от 6.3.2023г. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на подадената от община Якимово жалба. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции и се прави принципно възражение срещу размера на адвокатския хонорар. Община Якимово, чрез процесуалния си представител адвокат Данева, оспорва така подадената касационна жалба, счита решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава много подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че община Якимово е допуснала нарушение на Закона за обществените поръчки поради ограничаване на конкуренцията спрямо чуждестранните лица, както и относно приложената методика за оценка. Налице било и нарушение на съдопроизводствените правила с оглед липсата на самостоятелни мотиви за фактически и правни установявания. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение за налагане на финансова корекция на община Якимово 01-0800/718#3 от 12.08.2022 година на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, по подадена от община Якимово жалба с оплаквания за нарушение на материалния закон при постановяване на решението на ДФЗ. Съдът с определение от 6.10.2022 година е приел жалбата за допустима, насрочил е съдебно заседание и е разпределил доказателствената тежест. Не са изисквани други доказателства, освен тези приложените към жалбата и към преписката на административния орган. Съдът е разгледал оплакванията в жалбата, мотивите на издаденото решение за финансова корекция и данните по делото и е приел от фактическа страна, че в документацията на проведената обществена поръчка няма допуснати нарушения, както и по отношение на самото й провеждане, които да се свързват с фактическите основания в решението за финансова корекция. Поради което е приел, че не са налице и правните основания по закона за налагане на финансова корекция. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, поддържащи необоснованост на съдебния акт поради повторяемост на доводи и становища на страните. Видно от мотивите в решението, същите макар и кратки, конкретно изясняват спорните въпроси и е налице категорична възможност да се изведе решението на съда по вътрешно убеждение. Съдът е обсъдил всички твърдяни от административния орган допуснати нарушения в провеждане на обществената поръчка и е приел, че няма такива с достатъчно обосновка на изводите си. Не са налице и съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл.209 т.3 пр.2 от АПК. Съдът е разпределил доказателствената тежест, дал е указания и предвид липсата на искания в тази насока е обявил делото за решаване. Следва само да се отбележи, че в протокола на съдебното заседание следва писмените доказателства да се приемат, не да се приобщават, тъй като по този начин съдът посочва кои от тях приема като за фактически установявания и кои не. Макар и процесуално нарушение, следва да се приеме, че същото е от кръга на несъществените, тъй като въпреки неправилния термин, става ясно, че съдът е възприел всички представени писмени доказателства и ги е обсъдил в решението си. По отношение на приложението на материалния закон, настоящата инстанция изцяло възприема направените от първоинстанционния съд изводи основание по чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесалния кодекс. Не е налице изискване към участниците, което да ограничава конкуренцията, конкретно участието на чуждестранните лица като правилно е отбелязаното от съда противоречие в мотивите на административния орган. Правилен е и извода относно използването на Методиката за оценка. Принципното възражение срещу такава Методика и общото твърдение за нарушение на принципа на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция не могат да бъдат конкретни основания за издаване на такъв административен акт като решение за финансова корекция. Още повече, че само твърдението, че методиката не отговаря на изисквания за закона не може по никакъв начин да бъде възприемано самоцелно, без да е подкрепено с доказателства. Следва да бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция, предвид разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се следват разноски. Тъй като за първата инстанция с обжалваното съдебно решение са му били присъдени разноски в общ размер на 2700 лв., то за настоящата инстанция, предвид представения списък се претендират 3000 лв. адвокатско възнаграждение. Направено е от касатора възражение за прекомерност в касационната жалба и в допълнителната молба. Предвид размера на претендираното адвокатско възнаграждение, процесуалното поведение на ответника и фактическата и правна сложност на делото, следва да се остави без уважение възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение