Решение № 3029 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6617/2013 г.

Решение № 3029 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6617/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Козлодуй против решение № 5 от 27.03.2013 г. по адм. дело № 39/2013 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена заповед № 165/14.12.2012 г. на същия административен орган, с която на Асен Андреев Петров е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатото от Петров дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Враца е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване на установените в закона срокове за налагане на дисциплинарно наказание, след приемане на писмените обяснения на служителя и събиране на релевантните за изясняване на спора доказателства (чл. 229, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР). Аргументирано е и заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения във формата на акта и на материалния закон. Правилно съдът приема, че независимо от формалното съответствие с изискванията на нормата на 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), заповедта съдържа противоречиви мотиви, които препятстват установяването на извършеното от служителя нарушение. От една страна са изложени факти, които сочат за неизпълнение на служебните задължения, а от друга страна е прието, че са налице пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. При тези противоречия, правилно е преценено, че заповедта не съдържа описание на конкретните действия или бездействия, представляващи дисциплинарни нарушения по смисъла на закона. Освен това в нарушение на нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР в заповедта не са посочени разпоредбите, които са нарушени. Цитирана е Инструкция № 9165/2011 г. за работата на граничния полицай на пост нр. 2 и нр. 4 трасета (изход) на ГКПП - Оряхово и особеностите на поста, но не са посочени конкретните правила за служебно поведение, разпоредби, норми или разпореждания, които служителят не е спазил и на които поведението му противоречи. Нормата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР също не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като също не цитира правила за поведение и разпоредби, които са нарушени. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, обосновали издаването й, а с това препятства установяването на нарушението и накърнява правото на служителя на защита. Представената по делото длъжностна характеристика и съображенията в тази насока в касационната жалба също не очертават допуснатото нарушение от правна страна, тъй като длъжностната характеристика не е посочена в заповедта като основание за налагане на наказанието. Правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че посочените нарушения на формата обосновават постановяване на заповедта и в нарушение на материалния закон, тъй като административният акт е издаден, без да е установено кои свои задължения служителят не е изпълнил или на кои норми и разпореждания служебното му поведение противоречи, т. е., без да е установено, че поведението на служителя представлява нарушение на служебната дисциплина или неизпълнение на служебните задължения. Допълнителните съображения на съдебния състав, че от страна на Петров не са извършени дисциплинарни нарушения, които да обосноват налагането на съответна санкция, също следва да бъдат споделени. Установено е, че на 15.11.2012 г. полицай Асен Петров, държавен служител кат. Е I степен, старши полицай в ГКПП - Оряхово на ГПУ - Козлодуй при РДГП - Русе като дежурен на трасе изход извършва проверка на товарен автомобил с румънска регистрация. Проверката осъществена от Петров обхваща физически контрол на кабината и на товарното ремарке на автомобила, а същевременно превозното средство е проверено от полицай Дацов и с техническо средство - газанализатор, който не отчита отклонения (отбелязване в дневника, обяснения на Дацов и на Петров). След проверката автомобилът продължава към Румъния, но при преминаването на границата на ГКПП - Бекет в товарната част на автомобила са открити двама пакистански граждани. При тези данни правилно съдът приема, че от страна на Петров не са извършени нарушения на служебните задължения, а също и такива, които да сочат на неизпълнение на законови или подзаконови нормативни актове и разпореждания на преките ръководители. В изпълнение на служебните си задължения Петров извършва физическа проверка на кабината и на товарната част на автомобила, а паралелно с това е осъществена и проверка с техническо средство. При тези факти и при липсата на изрични разпоредби, които да очертават обхвата и начина на извършване на проверката, както и конкретни действия, които проверяващият е длъжен да предприеме, правилно е преценено, че от страна на Петров не е налице неизпълнение на служебните задължения, а от друга страна поведението му не е в противоречие с актовете, регламентиращи извършването на граничните проверки и контрол. Всяко едно от констатираните при постановяването на заповедта нарушения, описани по-горе, е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отменя обжалваната заповед, съдебният състав постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,