Решение № 6062 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12310/2012 г.
ВАСV отделение30.04.2013 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ели Христова Хорозова против заповед № К-8597 от 27.07.2012 г. на министъра на вътрешните работи. ОСЪЖДА Ели Христова Хорозова от гр. Бургас, ул. "Любен Каравелов" № 80, ап. 3 да заплати на Министерство на вътрешните работи деловодни разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 6062 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12310/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Ели Христова Хорозова от гр. Бургас против заповед № К-8597 от 27.07.2012 г., с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР е прекратено служебното й правоотношение. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени като незаконосъобразна, поради противоречието й с материално-правните разпоредби на ЗМВР - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, че жалбоподателката е заемала длъжност специалист VI степен в група "Психологична лаборатория - Бургас" към отдел "Професионална психодиагностика" на Института по психология - МВР. Последният, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗМВР се ръководи от директор, който в приложимата към момента редакция на текста - ДВ, бр. 69/2008 е организирал, ръководил, контролирал и отговарял за дейността на ИП, както и за подбора, подготовката, повишаване на квалификацията и ефективното използване на научните кадри. Съгласно заповедта е определена поименно комисия, която да извърши същата за периода 01.03.2011 - 01.03.2012 г. От представената административна преписка са установява, че със заповед рег. № 345 от 18.04.2012 г. Директорът на Института по психология (ИП) е разпоредил извършване на оценка на изпълнението на длъжността от държавен служител на МВР. Комисията извършила оценка по Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, утвърдена със заповед рег. № Iз-1831 от 10.10.2006 г. и дала най-ниска обща оценка за изпълнение на длъжността от Хорозова - 6 точки, като изложила подробно становището си относно показателите: срочно и качествено изпълнение на служебните задължения; познаване и прилагане на нормативните актове, регламентиращи дейността на организационната структура и функциите на заеманата длъжност; организационни и управленски умения; способност за самостоятелна работа; работоспособност и поведенчески контрол и професионална мотивация и отговорност, в съответствие с т. IV от Методиката. Преди изготвяне на оценката комисията провела практически изпит по повод оценката, като за резултат приела, че професионалното изпълнение на дейността на жалбоподателката е неудовлетворително, а даваните от нея психологични оценки са ненадеждни. Хорозова подала възражение вх. № 2941 от 14.06.2012 г. до директора на Института, който приел, че същата е неоснователна, видно от поставената резолюция от 20.06.2012 г. Въз основа на така извършеното оценяване, ответникът постановил обжалваната заповед на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР, с която прекратил служебното правоотношение с Хорозова - специалист VI степен в ИП- МВР, категория Г-III степен, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получаване на най-ниска обща оценка на изпълнение на длъжността. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в предвидения от закона срок против акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1, т. 1 ЗМВР заповедите за прекратяване на служебните правоотношение на държавните служители категория Г, каквато длъжност е замела Хорозова се издават от министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й. При издаването на същата не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и приложимия материален закон. От доказателствата по преписката безспорно се установява, че при извършена от надлежно определена комисия оценка на изпълнение на длъжността от Хорозова, същата е получила най-ниската оценка - 6, при което са налице предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" за прекратяване на служебното й правоотношение. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че оспорената заповед е издадена при съществено противоречие с материално-правните разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК - от доказателствата по делото безспорно се установява наличие на предпоставките на цитираната в заповедта законова разпоредба - получена най-ниска оценка на изпълнение на длъжността. Следователно, като е прекратил служебното правоотношение с Ели Хорозова на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получаване на най-ниска обща оценка на изпълнението на длъжността, органът по назначаването е издал една законосъобразна заповед, при което жалбата на Хорозова следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника направени деловодни разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение