Решение № 3951 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13210/2012 г.
ВАСIV отделение21.03.2013 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3989/12.07.2012 г., постановено по адм. дело № 10245/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 22-ри състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3951 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13210/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петко Ангелов Петков, от с. Борима, община Троян, чрез процесуалния му представител адвокат Евгения Йончева, против решение № 3989/12.07.2012 г., постановено по адм. дело № 10245/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 22-ри състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1643/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че неправилно е прието, че процесното писмо е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила, независимо, че последните налагат прецизно установяване от страна на административния орган на всички релевантни факти, в т. ч. и на размера на заявените площи, определени като недопустими за подпомагане поради нестопанисване. Касаторът сочи, че не е имал възможност да участва и да се запознае с резултатите от извършените му проверки, както и че по делото не са представени доказателствата, съобразени при изготвяне на съдебно-техническата експертиза и заключението по която неправилно е възприето от съда като обективно и компетентно дадено. По подробно изложените в касационната жалба и допълнително становище, съображения, претендира отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се уважи жалбата по която е образувано първоинстанционното производство. Чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание поддържа подадената жалба и прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 3989/12.07.2012 г. постановено по адм. дело № 10245/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 22-ри състав е отхвърлена жалбата на Петко Ангелов Петков, подадена срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1643/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г., по СЕПП - за сумата от 5 263.34 лв, по НР1 - за сумата от 6 189.52 лв. и по СНДП - за част от поисканата със заявлението сума, в размер на 12.01 лв. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза, по данни от която посочените от ДФЗ като недопустими, площи за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1, са такива в действителност. В тази връзка обосновано е прието, че процентът на наддеклариране за мерките СЕПП и НР1 е в размер на 23.42 /при констатирани наддекларирани площи в размер 5.46 ха от общо заявени 28.77 ха, респективно - на допустима за подпомагане разлика от 23.31 ха/, попадащ в границите между 20 и 50%, което налага санкциониране на цялата заявена за подпомагане площ по тях, и респективно - отказ за целия размер на поисканите от заявителя суми, съответно от 5 263.34 лв. по СЕПП и 6 189.52 лв. по НР1. По СНДП е установена наддекларирана площ от 0.02 ха, съответно са оторизирани 1.96 ха и е определен процент на наддеклариране 0.98, като съотношение на недекларираните и допустимите за подпомагане площи, при което законосъобразно е определена нулева санкционирана площ и е отказано подпомагане относно размера на недопустимата площ от 0.02 ха, като заявената сума е намалена с 12.01 лв. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент наддеклариране по отношение на мерките СЕПП и НР 1, надвишаващ 20% и под 50%. Поради това и съобразно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. /респективно чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г. за НР 1/, съгласно които при установено процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките между 20% и 50%, санкционираната площ е равна на установената площ, правилно на касатора е отказано поисканото подпомагане по подаденото от него заявление, изцяло относно мерките за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и за плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Както вече беше отбелязано по-горе, изслушаното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническата експертиза, изцяло потвърждава размера на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1, а оттам и че административният орган правилно е приложил материалния закон, като не е отпуснал каквато и да било част от поисканата помощ по тези две мерки. Правилни и в съответствие със закона са и направените в тази връзка изводи на съда, основани на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, съгласно който РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемата за подпомагане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В конкретния случай по заявлението на Петко Петров е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, каквато се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/, само на 5% от подадените заявления за подпомагане и в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Резултатите от проверката са потвърдени изцяло от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Във връзка с оплакванията на касатора следва да се отбележи, че заключението по нея е изготвено включително след проверка в Министерство на земеделието и храните и съхранявания там графичен и снимков материал относно допустимия слой, поради което и с оглед останалите данни по делото /в т. ч. визираните в него карти, изготвени по сателитни снимки, приложени на л. 50 - 75 от първоинстанционното дело/, правилно е прието от съда като обективно и компетентно дадено. По аналогичен начин следва да бъде разрешен въпроса и относно приетото за установено във връзка с частичния отказ за подпомагане по мярка СНДП, доколкото с оглед установения процент на наддеклариране под 3%, правилно съобразно приложимите в случая материалноправни разпоредби, е отказано подпомагане единствено относно размера на недопустимата площ - в случая за 0.2 ха. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение