Решение № 12885 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6809/2015 г.
ВАСII отделение01.12.2015 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 921 от 27.04.2015 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 331/2015 г. ОСЪЖДА Митница Варна да заплати на "Колор Хаус Строй" ЕООД сумата от 300 лв- разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12885 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6809/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна против решение № 921 от 27.04.2015 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 331/2015 г., с което е отменено негово постановление за налагане на обезпечителни мерки № 73/21.10.2014 г., потвърдено с решение № Р-6/9.01.2015 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на разноски. Ответната страна "Колор Хаус Строй" ЕООД оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка на допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил постановление за налагане на обезпечителни мерки № 73/21.10.2014 г. на началника на Митница Варна, потвърдено с решение № Р-6/9.01.2015 г. на директора на Агенция "Митници", с което за обезпечаване вземанията по ЕАД № 11BG002002H0099630/1.12.2011 г. и ЕАД № 11BG002002H0099621/1.12.2011 г. на основание чл. 206а ЗМ, вр. чл. 206б, ал. 1, вр. чл. 206в ЗМ, вр. глава ХХIV ДОПК е наложен запор върху банковите сметки на "Колор Хаус Строй" ЕООД, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми представени за доверително управление на дружеството в "Сосиете Женерал Експресбанк" АД до размера на 5155,83 лв. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че административният орган не е изследвал имущественото състояние на длъжника, наличието на други негови публични и частни задължения, неговата платежоспособност, обстоятелството дали той е изряден платец на други публични задължения и други относими към конкретния случай факти и не ги и съпоставил с размера на публичните задължения, във връзка с които е предвидено обезпечението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно установено по делото е, че с решение изх. № 32-64506/19.06.2014 г. към ЕАД № 11BG002002H0099630/1.12.2011 г. и решение изх. № 32-64499/19.06.2014 г. към ЕАД № 11BG002002H0099621/1.12.2011 г., издадени от началника на МП "Варна Запад", е прието, че мрежестите тъкани от стъклени влакна, предмет на двата вноса, са с произход Китай, а не както са декларирани - с произход Малайзия, поради което за тях се дължи конвенционално мито в пълен размер. Правилно първоинстанционният съд приема, че фактът, че посочените решения към ЕАД, с които се определят дължимите вземания, са обжалвани и не са влезли в сила е ирелевантно към преценката за законосъобразност на ПНОМ. Правилно е отчетено и спазването на разпоредбата на чл. 206а, ал. 3 ЗМ. Правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд приема, че с оглед на това, че обезпечаването на публични задължения се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, към него се прилага принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. В изпълнение на чл. 206а, ал. 2 ЗМ началникът на Митница Варна и директорът на Агенция "Митници" следва да изложат конкретни съображения защо считат, че събирането на публичните вземания ще бъде затруднено и административният орган следва да прецени имущественото състояние на длъжника, наличието на други негови публични и частни задължения, неговата платежоспособност, обстоятелството дали той е изряден платец на други публични задължения и други относими към конкретния случай факти и да ги съпостави с размера на публичните задължения, във връзка с които е предвидено обезпечението, каквото изследване в настоящия случай не е направено. Като е приел, че оспореното ПНОМ е незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил правилно и обосновано решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. С оглед изхода на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответната страда, за което е направено своевременно искане. Последното следва да се уважи само до размер на платеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,