Решение № 9531 от 20.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2022 г.

Производството е касационно, по реда на чл.209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от М. Д. Ц. против Решение 4118/20.06.2022г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 58072020 година, в частта, в която е отхвърлен иска й за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 4000 лева до пълния предявен от 137 618,21лв. Касаторът твърди неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяната му и уважаване изцяло на исковата претенция. Ответникът Министерство на икономиката и индустрията чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище, представено на 09.02.23 година. Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу частта от съдебното решение, която е неблагоприятна за касатора. По основателността й приема следното: съдебното производство е образувано по искова молба на Ц., срещу Министерство на икономиката /МИ/ за осъждането на последното за сумата от 137 618,21лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразната заповед ЧР-П-02 от 04.01.2017г. на министъра на икономиката. Съдът е установил следното от фактическа страна: Със заповед ЧР-П- 02 от 04.01.2017г. на министъра на икономиката е прекратено служебното правоотношение със Ц. за длъжността Главен вътрешен одитор в дирекция Вътрешен одит в МИ по съображения за обективна невъзможностизискване за достъп до класифицирана информация, което лицето не е притежавало. Установил е, че тази заповед е оспорена от ищцата и с решение 9054 от 11.07.2017г. постановено по адм. дело 1623 по описа на ВАС за 2017г., заповедта е отменена като незаконосъобразна. Това решение е оставено в сила с решение 14789 от 04.12.2017г. по адм. дело 11398/2017г. на ВАС, 5-членен състав. Съдът е посочил, че съображенията и в двете съдебни решения са, че органът по назначаването е поставил условие за достъп до класифицирана информация, неразписано. Съдът е установил, че със заповед РД -16 -1679 от 28.12.2017г. е разпоредено на Ц. за времето от 09.01. до 08.07.2017г. да бъде изплатено обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, както и да се внесат съответните корекции в служебната книжка. Установена е представена заповед РД-1678 от 28.12.2017г., с която Ц. е допусната до заеме длъжността, от която е незаконно уволнена. Съдът е посочил, че по делото било видно, че и с предходната заповед ЧР-П-121 от 31.07.2014г. на министъра е прекратено служебното правоотношение на Ц., която заповед с решение 1930 от 22.02.2016г. по адм. дело 12750/2014г. е отменена като незаконосъобразна. Съответно това решение е оставено в сила с решение 7881 от 29.06.2016г. по адм. дело 4652/16г. на 5-членен състав. Съдът е посочил в решението си показанията на разпитания по делото свидетел, както и констатациите в приетото по делото заключение съдебно-психиатричната експертиза. След като е обсъдил доказателствата, събрани по делото, съдът е приел следното от правна страна: посочил е, че за уважаването на исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 и сл. от АПК следва да се докаже осъществяването на фактическия състав- незаконосъобразен акт, вреди /конкретно неимуществени/ и причинна връзка. По отношение на първата от изброените законови предпоставки, съдът е посочил, че ищцата е заявила, че вредите се търпят от заповед ЧР-П-02 от 04.01.2017г. Посочил е също така, че с молба от 18.09.2020г. ищцата сочи, че претендира неимуществени вреди от 137 618,21лв., представляващи болки и страдания следствие от незаконосъобразното поведение на работодателя- министерство на икономиката, което за втори път я уволнява със заповед, обявена за незаконосъобразна. Съдът е преценил, че е налице ИАА, от който се търсят вредите и това е заповед ЧР-П-02 от 04.01.2017г. на министъра на икономиката, която е отменена като назаконосъобразна с влязло в сила на 04.12.2017г. съдебно решение. Съдът е посочил за безспорно, че това е второто незаконосъобразно уволнение на ищцата от министъра. Съдът е преценил въз основа на събраните по делото свидетелски показания и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са в причинно- следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение. Съдът е преценил връзката като пряка и непосредствена, като за този извод е кредитирал свидетелските показания, приемайки, че свидетелят е контактувал непосредствено с ищцата и е установил видима промяна в поведението й в негативен аспект. Свидетелства за настъпилата изнервеност, угнетеност, затвореност, като същото състояние е описано и констатирано от вещото лице. Съдът е преценил, че преживените от ищцата неимуществени вреди са с интензитет над средния, но в никакъв случай не са доказани до размера на претендираното обезщетение. За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът е съобразил времето от около 4-5 месеца, което е коментирано и от вещото лице. По тези съображения е преценил иска като частично основателен за сумата от 4000 лева Касационният състав преценява обжалваното решение като правилно. Пред касационната инстанция спорът е относно размера на присъденото обезщетение. Министерство на икономиката не е подало касационна жалба срещу осъдителната част от решението на административния съд, поради което не следва да се разглежда от настоящата инстанция възражението на процесуалния му представител, че не е налице нито един от елементите от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ. Ищцата в първоинстанционното производство е тази, която е инициирала касационното производство, недоволна от размера на присъденото й обезщетение. Касационният състав преценява, че административният съд не е занижил размера на присъденото й обезщетение. Периодът от издаването на уволнителната заповед и отмяната й е една година. Основателно е преценено от административния съд, че ищцата е изживяла през този период негативни емоции и притеснения, свързани с заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение. Размерът на присъденото обезщетение е съобразен с характера на вредите, така както те са установени от свидетелските показания и заключението на съдебния експерт психиатър. Определеният размер на обезщетението е в границите на определяния в други аналогични случай. Следва да се посочи, че съдебната отмяна на незаконосъобразната заповед сама по себе си също носи удоволетворителен ефект за засегнатото лице и до определена степен има компенсираща, възмездяваща функция относно притесненията и негативните емоции, причинени от нея на засегнатото лице. По тези съображения, касационният състав преценява решението в обжалваната му част като правилно. Не са налице фактически и правни основания за присъждане на обезщетение в по-голям размер от присъдения със съдебното решение, постановено от първоинстанционния съд. Решението следва да се потвърди в обжалваната му част. Воден от горните съображения и на осн.чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд