Решение № 9143 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2024 г.

ВАСТрето отделение23.07.2024 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 127/05.01.2024 г. по адм. дело 4641/2023 г. на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране, срещу решение 127/05.01.2024 г. по адм. дело 4641/2023 г. на Административен съд София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение наматериалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отенителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяна на решението.

Ответниците "Д. УИНД" ЕООД,"Кария УИНД" ЕООД, и "М. Енерджи" ЕООД оспорват основателността накасационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока почл. 211 АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалба на Дамянов Уинд " ЕООД Решение Ж-282 от 30.03.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, като незаконосъобразно и е постановил връщане на преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне по жалба с вх. Е-11ИН-1332/10.02.2023г., в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона изложени в мотивите на решението. От фактическа страна съдът е установил, че Дамянов Уинд" ЕООД, Кария Уинд" ЕООД и М. Енерджи" ЕООД са независими производители на електрическа енергия, сключили договори за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа с 3073-2008-П-В11-60/14.03.2011г., 3003-2008-П-В11-61/14.03.2011г. и 3216-2009-П-В11-62/14.02.2011г. с Е.ОН България мрежи" АД, по настоящем "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД. Към тези договори са сключени анекси, общо 7 бр. и допълнителни споразумения. С решение Ж-632/08.11.2022г. на КЕВР регулаторът е задължил ЕРП Север АД, в 30 дневен срок да извърши съгласуване на представените проекти, които са разработени съгласно сключените с Дамянов Уинд" ЕООД, Кария Уинд" ЕООД и М. Енерджи" ЕООД договори и анекси, а именно:

  1. Проект Реконструкция на извод Крумово" 20kV в ЗРУ 20kV";
  1. Проект Реконструкция на извод Новаково" 20kV в ЗРУ 20kV";
  1. Проект поле Мерене 110 kV в подстанция Маскуда";
  1. Проект Монтаж на реклоузери в разделна точка РОС Аксаковска панорама на ВЕЛ Крумово" 20 kV и ВЕЛ Новаково" 20 kV;

Производството пред административния орган е започнало по жалба с вх. Е-11ИН-1332/10.02.2023г. от Дамянов Уинд" ЕООД, Кария Уинд" ЕООД и М. Енерджи" ЕООД с твърдения, че ЕРП Север не изпълнява влязло в сила решение Ж-632/08.11.2022г. на КЕВР. Искано е КЕВР да санкционира ЕРП Север АД и повторно да бъде задължено дружеството да изпълни своите законови, лицензионни и договорни задължения.

С писмо изх. Е-11ИН-00-1332/24.02.2023г. на КЕВР на осн. чл. 142 и чл. 143 от Наредба 3 от ЕРП Север е изискано становище и е дадена възможност за представяне на доказателства за изпълнение на решение Ж-632/08.11.2022г.

С вх. Е-11ИН-00-1332/10.03.2023г. е постъпило такова от ЕРП Север, в което се подържа, че договорите с Дамянов Уинд" ЕООД", Кария Уинд" ЕООД и М. Енерджи" ЕООД са изтекли, поради което е налице правна невъзможност за изпълнение на решението на Комисията по см. на чл. 282, ал. 1, т. 7 от АПК. По жалба с вх. Е-11ИН-1332/10.02.2023г. е изготвен доклад и е предложен вариант за решение. Видно от протокол 110/30.03.2023г. на закрито заседание по т. 4 от дневния ред КЕВР е разгледала жалбата и е прекратила производството по преписката. Решението е взето с два гласа ЗА", от които единият е на член на комисията със стаж в енергетиката.

Въз основа на така установените факти съдът е направил извод за незаконосъобразност на приетото решение. Спорният въпрос , представен за разрешаване пред КЕВР е относно валидността и действието на договорите на дружествата и ЕР СЕВЕР АД.

Обосновано и правилно съдът е приел, че липсват данни и доказателства обвързващи съда и административния орган - КЕВР със задължителна сила, които да сочат на безспорно прекратени договорни правоотношения. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за прекратяване на договорните правоотношения, поради което на осн. чл. 221 ал.2, изр. второ АПК препраща към тях. Към съображенията на административния съд следва да се добави и това, че в случай, че една от страните в договорите намира, че договорните правоотношения са прекратени, тя разполага с правните средства за установяване наличието или липсата на такива правоотношения, като предяви иск за това.

Административният съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да се остави в сила. Към съображенията на административния съд за съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на КЕВР следва да се добави и друго съображение:

При съпоставка мотивната част на решението на КЕВР и диспозитива на същото, се установява ясно противоречие, като поради това волята на административния орган, отразена в обжалваното решение, не може да бъде установена. В хипотезата на чл. 22 ЗЕ КЕВР е сезирана с жалба от трите дружества, посочени по-горе.

Доколкото КЕВР е административен орган, неговата работа, включително и слуаите на чл. 22 ЗЕ, когато се произнася по правни спорове, е подчинена на разпоредбите на АПК, освен в случаите, когато закон не съдържа специални процесуални правила, на които комисията е длъжна да прилага.

При това положение органът има правомощие да преценява дали жалбата , с която е сезиран е допустима и ако това е така, той е длъжен да се произнесе по жалбата по същество. При недопустима жалба органът не се произнася по същество, а е длъжен да прекрати производството на основанията, посочени в чл. 56 АПК. Актът за прекратяване на производството поради недопустимост на същото може да се обжалва по реда на глава десета, раздел четвърти на АПК - чл. 56, ал.4 АПК.

Настоящата инстанция не коментира законосъобразността и правилността на обстоятелството, че когато се произнася по допустима жалба и решава спора по същество, вместо да прилага нормите на АПК и да отхвърля жалбата на заинтересонавите лица , в случай на нейната неоснователност, КЕВР я оставя без разглеждане, прилагайки правило от по-нисък ранг и с по-ниска юридическа сила от нормите на АПК.

В конкретния случай, КЕВР ясно е посочил, че жалбата е неоснователна, но правните мотиви, предхождащи това заключение се състоят в констатацията, че поради прекратяване на договорите между дружествата и ЕР Север, КЕВР няма правна възможност да упражни правомощията си по чл. 76, ал.4, т.8 ЗЕ - да извърши проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ.

Само по себе си подобно заключение сочи, че органът не е в състояние да се произнесе по същество по жалбата, т.е. че същата на практика се явява недопустима. В случай, че жалбата е недопустима, КЕВР е длъжен да посочи именно това обстоятелство като квалификация на жалбата, Посочването, че жалбата е неоснователна, означава, че КЕВР се е произнесъл по съществото на жалбата, а това очевидно не е така. Противоречието в мотивите на административния орган сочи, че неговото решение страда от порок липса на мотиви, което само по себе си е основание за неговата отмяна.

Към това следва добави следното:

Както се посочи, КЕВР, като административен орган, натоварен с правораздавателна компетентност, е подчинен на разпоредбите на АПК. Случаите, когато административен орган постанови изричен отказ да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт, попадат, съобразно чл. 56, ал.4 АПК, в хипотезата на чл. 197 и сл. АПК. В този случай такъв изричен отказ може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съгласно специалните процесуални правила на раздел четвърти на АПК , жалбата се разглежда в закрито заседание от съда. В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него.

Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство, но не и от органа, постановил изричния отказ да разгледа въпроса по същество - ТР 2/2021г. по т.д. 10/2019г.

В настоящия случай обаче, доколкото производството е разгледано от административния съд по реда на чл. 145 АПК и липсата на мотиви е констатирана, решението на административния съд следва да се остави в сила. водим от горното,Върховният административен съд