Решение № 78 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5660/2007 г.

Решение № 78 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5660/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, вр. чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената от Ц. К. К. касационна жалба срещу решение от 4.06.2007 г. по гр. д. № 3049/2005 г. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл. 61 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът "Б. а. на р. п. Б." в писмено становище оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 13.06.2005 г. по гр. д. № 5886/2001 г. на Софийски районен съд, е осъдил Ц. К. да заплати на "Б. а. на р. п. Б." сумата 3152,46 ЩД, платени вместо него по лизингов договор от 28.11.1994 г., както и сумата 996,65 лева лихви до завеждането на исковата молба, като е отхвърлил иска до пълния размер от 1077,38 лева за лихвите. За да уважи предявения иск въззивният съд е приел за установено, че сдружението ищец е водило чужда работа без пълномощно, в интерес на жалбоподателя, поради което последния му дължи заплащане на разноските. Установено е от доказателствата по делото, че жалбоподателят е закупил автомобил "П" с договор за лизинг, по който сдружението заплатило дължимите се вноски вместо него, които са в размер на исковата сума. Въззивният съд правилно е приел, че който е водил чужда работа без пълномощно, има право да получи обезщетение за поетите от него лични задължения, а също и връщане на необходимите и полезни разноски (чл. 61 ЗЗД). Ако работата е предприета уместно и е добре управлявана в чужд интерес, заинтересованият (собственикът) дължи да обезщети управителя на работата за поетите лични задължения и да му върне необходимите и полезни разноски. Само ако управителят е действувал и в свой интерес заинтересованият отговаря за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размер на обогатяването му. В случая обаче съдът правилно е приел, че не са събрани доказателства ответникът по жалба-ищец в производството да е действувал и в свой интерес, поради което отговорността не следва да се ограничава до по- малката сума между направените разходи и обогатяването. Жалбоподателят не е бил в договорни отношения със сдружението и за направените разходи, свързани със заплатените от негово име лизингови вноски, за което той е дал и своето одобрение в декларация от 9.06.1996 г., при което съдът правилно е приел, че следва да се приложи правната уредба, визирана в разпоредбата на чл. 61 ЗЗД. Въззивният съд при спазване разпоредбата на чл. 86 ЗЗД е присъдил заплащане и на дължимата се върху главницата лихва, чието заплащане е поискано от ищеца с исковата молба, поради което е неоснователно оплакването на жалбоподателя, за това че същите са присъдени служебно от съда. С оглед на така установените данни по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218ж от ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При неговото постановяване не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Предявеният иск с правно основание чл. 61 ЗЗД е основателен, тъй като работата е предприета уместно и е добре управлявана в интерес на жалбоподателят, поради което същият дължи заплащане на направените разноски. На основание чл. 64 ГПК (отм.) жалбоподателят дължи заплащане на разноски на ответника в размер на 550 лева. Предвид изложените съображения, съдът