Решение № 1759 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15256/2010 г.

Решение № 1759 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15256/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет срещу решение № 12929 от 2.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4131/2010 г. по описа на Върховен административен съд - трето отделение, в частта с която е отменено решение № 121 от 11.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ на Мохамед Амджад Садик, гражданин на Ирак е отказано предоставяне хуманитарен статут и е върнато личното досие на лицето на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решене. Твърди се, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Мохамед Амджад Садик, чрез процесуалния си представител адв. Желев оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Петчленен състав, I колегия, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, вр. чл. 87, ал. 1 ЗУБ е отхвърлил жалбата на Мохамед Амджад Садик против решението на Председателя на ДАБ при МС, в частта относно отказът да му бъде предоставен статут на бежанец, на основание чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Със същото решение е отменено решението на административния орган относно отказът му да бъде предоставен хуманитарен статут на иракския гражданин, на основание чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и делото като административна преписката е изпратена на Председателя на ДАБ за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел за незаконосъобразен изводът на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като е в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Решението в обжалваната му част е правилно. Съставът на ВАС - трето отделение е направил обосновани правни изводи за нуждата от предоставяне на хуманитарен статут по отношение на Мохамед Садик, като правилно се е позовал на становището на МВнР за обстановката в Ирак и конкретно ситуацията в гр. Багдад. Видно от него в страната продължават да съществуват многобройни заплахи за личната сигурност на отделни граждани и групи лица. Ирак продължава да бъде арена на най-големия брой насилствени смъртни случаи в света. Съдът счита за неотносима към предмета на доказване по делото, справка под № 2074/15.07.2009 г. на ДАБ, касаеща положението в гр. Мосул, поради което същата не следва да бъде обсъждана. Правилно е прието, че лицето е било обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт. Изводът за наличие на предпоставките, регламентирани в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на Садик е правилен. Обсъдено е и решението по дело № С-465/2007 г. на СЕО. Правилно тричленният състав е посочил, че принципа на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите - членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,