Решение № 2291 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2018 г.

Решение № 2291 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на младши автоконтрольор 01 група, 02 сектор на отдел "Пътна полиция"- СДВР против решение № 7986 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 11745/2017 г. на Административен съд София- град, с което съдът е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 4549/03.10.2017 г. по жалба на Ц. Максимов. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка са безспорно установени по делото. По развитите в касационната жалба доводи моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново по съществото на спора. Ответникът Ц. Максимов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 4549/03.10.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор ОПП – СДВР, с която на Ц. Максимов е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП - прекратяване регистрацията на моторно превозно средство за срок от 6 месеца. Страните не спорят по фактите. За да постанови решението си съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 03.10.2017 г. при извършена проверка контролните органи по движението по пътищата са установили, че Ц. Максимов е управлявал собствения си лек със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност на 11.09.2017 г. Констатациите от проверката са отразени в издадения Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 189196/03.10.2017 г., издаден от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните норми. Обосновал е извод, че с изтичането на срока на валидност на СУМПС лицата не губят своята правоспособност. След сравнителен анализ на относимата правна уредба в ЗДвП и ЗБЛД съдът е приел, че макар да удостоверява официално придобита правоспособност за управление на МПС от съответната категория, изтичането на срока на валидност на СУМПС не засяга придобитата вече правоспособност по смисъла на чл. 150 и чл. 150 а ЗДвП. Притежаваният от водача СУМПС в случая е документ с изтекъл срок на валидност, т. е. той е нередовен документ по смисъла на § 1, т. 2, б. ж" ДР ЗБЛД, поради което съдът е обосновал извод, че адресатът на акта е правоспособен водач на МПС за съответната категория. Поради това не е допуснал установеното АУАН правонарушение и по отношение на него приложената ПАМ е незаконосъобразна. Съдът е обосновал извод, че, с оглед издаденото на 09.10.2017 г. ново СУМПС, ПАМ се явява и несъразмерна съгласно чл. 6 АПК. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2 а ЗДвП (ред. ДВ, бр. 54/2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай е безспорно установено, че са изпълнени посочените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД, издава се от органите на МВР с определен срок на валидност. СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория. Сред изискуемите по чл. 53, ал. 1, т. 10 ЗБЛД данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност, като с разпоредбата на чл. 51, ал. 3 - ал. 5 ЗБЛД са регламентирани сроковете за отделните категории. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата правоспособност за управление на съответната категория МПС. Но правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява (без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория). Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност - СУМПС. С изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство (т. е. то не се подновява автоматично). Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е посочил, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС. При анализ на цитираните разпоредби е видно, че в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към 03.10.2017 г. е била да преустанови и предотврати управлението на МПС от водача Максимов без валидно свидетелство. Обстоятелството, че водачът се е снабдил с ново СУМПС в срока за произнасяне не е ново по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да бъде решен по същество, като жалбата на Ц. Максимов срещу заповед № 4549/03.10.2017 г. на младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор на ОПП- СДВР бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд