Решение № 15657 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15299/2010 г.

Решение № 15657 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15299/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Дирекция "Национален парк Рила" (НПР) към Министерство на околната среда и водите (МОСВ), подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 525 от 21.10.2010 г., постановено по адм. дело № 459/2010 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № РД-170/03.05.2010 г., поправена със заповед № РД-172 от 4.05.2010 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да остави в сила обжалваната пред първоинстанционният съд заповед. Оплакванията са свързани с изводите в обжалваното решение за постановяване на заповедта в нарушение на материалния закон. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени от последния писмени бележки моли съда да остави в сила решението на Административен съд Благоевград, което счита за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-170/03.05.2010 г., поправена със заповед № РД-172 от 4.05.2010 г . на Директора на Дирекция НПР, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител е прекратил служебното правоотношение на Атанас Станимиров Панделов за длъжността "Началник отдел "МОП". Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила и законовите изисквания за форма, от компетентен орган но в нарушение на материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че за да е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията на конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението. В конкретния случай въведените с новата длъжностна характеристика от 3.05.2010 г. специфични изисквания за длъжността "началник отдел МЕИОП", отнасящи се до изключване на професионална област - лесовъдство, строителство, образование, туризъм е по изрично волеизявление на волята на административния орган, обективирано в длъжностната характеристика. Решението е правилно. В разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право. Касае се за бланкетна правна норма, поради което органът по назначаването приема, че липсата на необходимото образование съгласно длъжностната характеристика на заеманата от Панделов длъжност, обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичащи от тази служба. Основните изисквания към всяка длъжност в администрацията, каквато е и конкретната, упражнявана в администрацията на министерство на земеделието и храните, се определят със закон, по силата на чл. 14, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА). Минимално необходимите изисквания за заемане на длъжността намират израз в "длъжностното разписание", съобразно Преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 47 от 1.03.2004 г. и Приложение № 2 към чл. 11, ал. 3 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА, отм.). С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания (чл. 14, ал. 3 от ЗА). Следователно длъжностната характеристика следва да е съобразена с установеното в длъжностното разписание, като предполага само подробно описание на функциите, задачите и задълженията, присъщи на длъжностите, каквито са изброени в длъжностното разписание, т. е. в нея могат само да бъдат възпроизведени нормативно установените изисквания, както и да залегнат специфични такива за конкретната длъжност, въведени по преценка на органа по назначаването, ако това обективно се налага в интерес на оптималното функциониране на администрацията. Този извод следва от разпоредбата на чл. 2 от НПЕКДА (в редакцията, действала към момента на постановяване на заповедта, Приета с ПМС № 47 от 1.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18/5.03.2004 г.), която съдържа дефиниция на понятието "длъжност" и указва съдържанието на длъжностната характеристика. В хипотезата на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, за да е законосъобразно прекратяването на служебно правоотношение на това правно основание следва да са налице следните предпоставки: 1). Да е създадена нова фактическа обстановка; 2). Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3). Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В конкретния случай въведените с новата длъжностна характеристика от 3.05.2010 г. специфични изисквания за длъжността "началник отдел МЕИОП", отнасящи се до изключване на професионална област-лесовъдство, строителство, образование и туризъм Дирекцията е не извън, а по волята на административния орган, т. е. по негово изрично волеизявление, обективирано в утвърдената длъжностна характеристика. Едновременно с това обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения следва да се дължи на причини и извън волята на държавния служител. Ето защо не представлява такава невъзможност липсата на знания или умения, въведени като нужни за длъжността след назначаването му, след като с придобитите по притежаваната специалност той изпълнява тази служба до прекратяването и. По изложените съображения ВАС намира, че не са налице кумулативните изисквания за да се приеме, че съществува обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Панделов - липсват данни за нормативна или друга по характер фактическа промяна, която да е извън волята на страните и която да води до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и на задълженията, заложени за изпълнение на процесната длъжност. Промяната на изискванията за заемане на длъжността на държавен служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само от нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 350 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,