Решение № 6928 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главен оперативен дежурен, началник на 03 сектор при Отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР чрез пълномощника си главен юрисконсулт А. Алипиева, срещу решение №4760 от 05.02.2026г., постановено по адм. дело №1156/2026г. на Административен съд – София-град, с което е отменена заповед УРИ №5392 ПАМ – 31/11.01.2026г. за прилагане на принудителна административна мярка „Настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци“ по отношение на Х. А. А.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила– касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представя писмена молба. Ответникът – Х. А. А., чрез процесуалния си представител адв. Гитева, в съдебно заседание е заявила, че оспорва касационната жалба, счита че съдебният акт е постановен в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и че е обоснован, поради което прави искане решението да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество – за основателна, поради следното: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Х. А. А., гражданин на Сирия, срещу заповед рег. №5392 ПАМ-31 от 11.01.2026г. на главен оперативен дежурен началник на 03 сектор при отдел „Оперативен дежурен център“ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция „Миграция“. С оспореното решение съдът е приел жалбата за основателна и е отменил оспореният административен акт. Административният съд за да се произнесе е приел за установено, че със заповед УРИ №5392 ПАМ- 30 от 11.01.2026г., издадена от главен оперативен дежурен началник на 03 сектор при отдел „ООДЦ“-СДВР, на основание чл. 44, ал.1 и чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ на чужденеца е наложена ПАМ „Връщане до страна на произход“, тъй като му е отказан статут на бежанец. От докладна записка №5392р-22/11.01.2026г. адресирана до началника на отдел „Миграция“ – СДВР е установено, че спрямо чужденеца има издадено решение за отказ от международна закрила №1310 от 03.02.2025г., на председателя на ДАБ при МС. Същото е обжалвано и с решение №13828, постановено по адм. дело №2167/2025г. АССГ е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е потвърдено с решение №11170 от 10.11.2025г. на Върховния административен съд. Също така в докладната е записано, че спрямо чужденеца няма наложена ПАМ „Връщане до страна на произход “, както и че проведена беседа, чуждия гражданин е заявил, че е влязъл в България през 2024г. през зелена граница. Било му е разяснено, че е незаконно пребиваващ в Република България и трябва да се завърне в страната си по произход или друга сигурна страна. В докладната е посочено, че сирийският гражданин категорично отказал да се завърне в страната си на произход и е заявил, че ще се укрие и ще замине в държава в Западна Европа. Въз основа на което е предложено на основание чл. 41, т. 4, чл. 44, ал.1, т. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, да се издаде заповед за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход“ на чужденеца. Въз основа на докладната записка е последвало издаване на обжалвания административен акт. Заповедта е връчена на чужденеца на същата дата и съгласно приемо-предавателен протокол от 11.01.2024г. е настанен в СДВНЧ. Въз основа на така установеното, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и съдържание, но при допуснати нарушение на процесуалноправните разпоредби на АПК, което е довело до нарушаване на материално правните разпоредби на ЗЧРБ, в частност чл. 44, ал.6 от ЗЧРБ. Първоинстанционния съд е приел, че административния орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е събрал необходимата информация, не е дал възможност на оспорващия да се запознае с доказателствата, а се е позовал само на предложението в докладната записка за издаване на ПАМ, така констатираните нарушения са от категорията на съществените. От доказателствата по делото се установява, че към момента на издаване на заповедта чужденецът е гражданин на трета държава, незаконно пребиваващ на територията на Р.България, същия не е в производство по закрила, поради което приложение намира Директива 2008/115 и чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. В настоящия случай, заповедта е издадена след като административния орган е приел, че е налице опасност чужденецът да се укрие, но съобразно доказателствата по делото не се установява, да е налице такава опасност Чуждият гражданин не е заявявал отразеното в докладната записка, няма данни да е проведена беседа с участието на преводач на езика, който чужденецът владее. Пред съда е заявил, че не е разбрал, че го настаняват в СДВНЧ, както и че не е заявил, че ще се укрива и ще напусне страната. На следващо място съдът е извършил преценка на Директивна 2008/115/ЕО и решение на Съда на Европейския съд от 28.04.2011г. и е приел, че с оглед доказателствата по делото не е установено, че спрямо чужденецът не могат да бъдат приложени други по – леки принудителни мерки, след като има установен адрес, но който живее и работи, като редовно явяване пред властите, внасяне на подходяща парична гаранция, като и те биха били ефективни и могат да бъдат изпълнение. Прието е, че не се установява и че надлежно се изпълнява процедурата по връщане, тъй като от страна на органа не е представено доказателство в тази насока. На последно място съдът е приел, че при издаване на административният акт не е спазен принципът на пропорционалност, съгл. чл.6 от АПК. Решение е неправилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до необоснован извод за наличието на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствени правила, довели до нарушаване на материалноправните разпоредби на ЗЧРБ. Процесният административен акт е бил издаден на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България, включително и чл. 10. ал. 1, т. 1 от Наредба №Iз-1201 от 1.6.2010 г., във връзка със заповед № 5392 ПАМ-30 от 11.01.2026 г. за налагане на принудителна административна мярка "Връщане до страна на произход" като изрично като фактически основания е посочено – налице е опасност да се укрие и препращане към мотивите в докладна записка № 5392р-22 от 11.01.2026 г., където е записано, че чуждия гражданин отказва да се завърне в страната си по произход, както и че е заявил, че ще се укрие и ще замине в държава в Западна Европа. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по отношение на чужденеца са били налице предпоставките по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, съобразно който в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т.2 от ЗЧРБ, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, компетентните органи могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. При наличието на данни, че чуждия гражданин е влязъл незаконно в страната, че не е напуснал доброволно след влизане в сила на решение за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, категорично заявеното нежелание да се върне доброволно в родината си, както и че изрично е заявил, че ще се укрие и ще замине в Западна Европа, е формиран обоснован извод от административния орган за наличието на основания за налагане на мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. В развилото се пред административния съд производство жалбоподателя не е оспорил истинността на докладната-записка, която съставлява официален документ /в същата са изложени макар и пестеливи мотиви послужили за издаване на оспорения акт/ в преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Следователно щом истинността на докладната - записка не е оспорена по предвидения процесуален ред не е допустимо да се опровергава съдържанието на официалния документ със свидетелски показания – чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, както в случая неправилно е сторено от административния съд. Същият е дал вяра на разказа на чужденеца, които са в пълна противоположност на установеното от административния орган. Дадените обясненията от чужденеца са послужили на съда като единствено основание за отмяна на административния акт, което е неправилно. Основателно касационния жалбоподател твърди, че не е допуснато нарушение на чл. 14, ал.2 от АПК. Основен принцип на административния процес, установен от нормата на чл. 14, ал. 1 от АПК е, че производствата по същия кодекс се водят на български език. Съгласно чл. 14, ал. 2 от АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. По този начин законодателят е осигурил възможността на лицата, които не владеят български език да участват пряко в производството, да представят доказателства, да се запознават с преписката и т. н. В случая видно от оспорения административен акт е направено отбелязване, че чужденецът е запознат със съдържанието на заповедта на езика, който владее, отделно същия е заявил в производството пред административния съд, че разбира български език в известна степен /“малко“/. Тук е мястото да се посочи, че нито в заповедта, нито в друг документ чужденецът не е посочил на своя или на друг език, че не разбира написаното и че желае да му се назначи друг преводач, и че не е разбрал същността на заповедта. В този смисъл е Решение 5885 от 21.05.2020 година по адм. дело № 4993/2018 година по описа на ВАС. От друга страна жалбоподателят е упражнил правата си на защита, като е депозирал жалба в законоустановения срок срещу административния акт. Наред с това, оспорващият е упълномощил адв. Д.Радославова и др., които да подадат жалба срещу издадената Заповед, Пълномощното е написано на български език и не са ползвани услугите на преводач, което недвусмислено сочи, че оспорващият е разбрал съдържанието на Заповедта и е предприел действия по упълномощаване на адвокат, които да подаде жалба срещу Заповедта до съда, при което по никакъв начин на оспорващия не е нарушено правото на защита и правото да разбере съдържанието на заповедта. Настоящият съдебен състав приема, че към момента на издаване на акта не са налице били налице предпоставки за прилагане спрямо чужденеца на някоя от предвидените в чл. 44, ал. 5, т. т. 1-3 ЗЧРБ, по-леки обезпечителни мерки, противно на приетото от административния съд. Действително, член 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО изисква да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, по-леки принудителни мерки, но в конкретния случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че такива не могат да бъдат наложени на по касационния жалбоподател. Както по-горе бе посочено, към датата на издаване на оспорената заповед - 11.01.2026 г., А. има качеството на незаконно пребиваващ в страната чужденец и твърди, че ще се укрие и ще замине в друга държава. Същия едва в съдебно заседание твърди, че работи и има установен адрес. В съдебното производство не са представени доказателства в тази връзка, не е представила трудов договор, както и че не е извършена съответната справка в НОИ, от които да е видна трудовата заетост на чужденеца. Отделно не е представен и договор за наем. Отново съдът е дал вяра единствено на свидетелските показания и не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК.Неизпълнението на това задължение води до нарушение на принципът на служебното начало, залегнал в разпоредбата на чл. 9 АПК, тъй като съдът служебно събира всички относими по делото доказателства, от които да направи изводите си за прилагане на закона. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигане на легитимната цел - организиране на експулсирането му, са упражнени законосъобразно. Административния съд като е пренебрегнал процесуалната забрана предвидена в чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК и е дал вяра на обясненията на чужденеца, игнорирайки съдържанието на заповедта и докладната записка послужила за мотивираност на оспорения административен акт, както и че не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 9 от АПК, решаващият съд е постановил необосновано решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановен друг акт по съществото на спора, с което жалбата на Х. А. А. срещу оспорената заповед на главния оперативен дежурен началник на 03 сектор при отдел „Оперативен дежурен център“ при Столична дирекция на вътрешните работи, издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ, чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба №Iз – 1201 от 01.06.2010 г., във връзка със заповед № 5392 ПАМ-30 от 11.01.2026 г. и мотиви изложени в докладна записка рег. № 5392р-22 от 11.01.2026 г. по описа на отдел "Миграция" – СДВР, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Затова на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на СДВР следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение