Решение № 2856 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Посолството на Конфедерация Швейцария в Република България, чрез адв. К. Пеловски като процесуален представител, против Решение 1583 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело 3791/2023 г. по описа на Административен съд София град. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Оспорват се решаващите изводи на съда за наличие на спор за материално право като се отричат правата на лицата, предявил жалбата пред административния съд, по отношение на засегнатите от одобреното изменение на КККР, имоти. Твърденията са, че са налице предпоставките по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР и издадената заповед е законосъобразен административен акт. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на първоначалната жалба. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър София, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Б. Х. А., Г. А. А., К. Т. Д., С. А. П., П. Й. П., В. А. А., С. Г. А. и Е. В. Д., чрез пълномощниците си адв. М. Я. и адв. Я. Маноилов, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразяват становище за оспорване на жалбата. Претендират разноски по приложен списък. Ответниците П. Б. П. и П. С. П., не изразяват становище по жалбата. Ответниците И. Х. А. и К. С. А., чрез адв. Б. Н. като особен представител, представят писмен отговор със становище за оспорване на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 ГПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК и срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на Б. Х. А., Г. А. А., К. Т. Д., С. А. П., П. Й. П., В. А. А., С. Г. А. и Е. В. Д., съдът е отменил заповед 18-1486/06.02.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/- София, с която на осн. чл. 51, ал.1, т.2 и ал.2 и чл. 54, ал.1 и ал.4 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, изразяващо се: в нанасяне на ПИ с идентификатор 68134.407.1022 в съответствие с границите на УПИ ХІІ, кв.557, местност Центъра по стар регулационен план от 1970г., с площ от 1418 кв.м.; начин на трайно ползване за административна сграда, комплекс; собственост на Швейцарската конфедерация, както и на сградите в имота с нови идентификатори, съответно заличаване на ПИ с идентификатори 68134.407.243 с площ 549 кв.м. и 68134.407.244 с площ от 528 кв.м., начин на трайно ползване за административна сграда, комплекс; собственост на Швейцарската конфедерация, както и на сградите в тях; промяна на границите на ПИ с идентификатори 68134.407.233 и 68134.407.234, при която площта на първия имот намалява от 623 кв.м. на 450 кв.м., а на втория намалява от 615 кв.м. на 447 кв.м., съгласно скица-проект 15-113081/04.02.2022г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в установената писмена форма и при липса на съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон. Формирани са доводи, че изменението на КККР с промяна на границата между новопроектирания ПИ 68134.407.1022, от една страна и ПИ 68134.407.233 и ПИ 68134.407.234, от друга страна, е свързана с промяна в площта на двата ПИ, което сочи на спор за материално право между собствениците им, при който спор и на основание чл.54, ал.2 ЗКИР органът е следвало да откаже да одобри изменението на КККР на гр. София, до решаването му по съдебен ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установените релевантни по спора факти и обстоятелства, съдът е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. Правилен е изводът в оспореното решение за незаконосъобразност на процесната заповед поради противоречие с материалноправната норма на чл.54, ал.2 ЗКИР. Изменението на КККР, одобрено с обжалвания административен акт е по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, според която разпоредба КК и КР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР на недвижимите имоти, а според ал.2 на чл.54 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Именно с наличието на спор за материално право съдът е обосновал незаконосъобразността на издадената заповед. При правилно установена фактическа обстановка, е приложен правилно материалният закон. От съвкупният анализ на доказателствата по делото е установено, че издадената по заявление на Посолството на Конфедерация Швейцария, заповед предвижда нанасяне на нов ПИ 68134.407.1022 и промяна на границите и площта на ПИ с идентификатори 68134.407.233 и 68134.407.234, от което следва, че посочените два ПИ са засегнати от одобреното изменение на КККР, а собствениците им имат качеството на заинтересовани лица по см. на §1, т.13 ДР ЗКИР. Противно на поддържаната от касатора теза, с данните от кадастралния регистър и с приложен нотариален акт 126, том VІІ, рег. 10726, н.д. 1176/2022г., жалбоподателите пред административния съд доказват право на собственост, съотв. ограничени вещни права на строеж и ползване, върху ПИ 68134.407.233 и ПИ 68134.407.234, които права са констатирани от органа, който ги е уведомил за образуваното административно производство, а Г. А. А. е подала възражение срещу изготвения проект за изменение на КККР. Без значение за придобиване на горното качество на заинтересовани страни е обстоятелството, че подалите първоначалната жалба лица са носители, всеки от тях поотделно, на малък процент идеални части от правото на собственост върху засегнатите имоти, както неоснователно възразява касаторът. Същите лица като съсобственици, респ. притежатели на ограничени вещни права, са упражнили надлежно правото си на оспорване, поради което обжалваното решение е постановено в допустимо съдебно производство. Както се посочи, заявеното от касационния жалбоподател изменение на КККР предвижда промяна в границите между процесните имоти, вследствие на което се намалява площта на имотите на физическите лица - ответници в настоящото производство. А след като се отнема площ, то очевидно е налице спор за материално право, в какъвто смисъл са изложените в съдебното решение изводи. Обстоятелството дали е приложен регулационният план от 1970г., т.е. старият регулационен план, и уредени ли са сметките по регулация за двата процесни имота, не касае производството по чл. 54, ал. 1, 2, и 4 ЗКИР. Щом е налице каквато и да е индиция за спор за материално право относно имотите, предмет на поисканото изменение, /а в случая е налице изрично възражение/, както органът, така и съдът са длъжни да се съобразят с разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и да отложат отстраняването на непълнотата или грешката в кадастъра, след решаването на спора по съдебен ред от общия съд, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Формираните в този смисъл изводи в оспореното решение са обосновани и правилни. Следва да се посочи, че в хипотезата на спор за материално право, извън материалната компетентност на органа е произнасянето по въпроса в чий патримониум съществува вещното право на собственост. Предвид горното мотивите в заповедта, че Конфедерация Швейцария е станала собственик на частите от имоти пл.сн. 5 и 6, кв.557, м. Центъра , /сега ПИ 68134.407.233 и ПИ 68134.407.234/, придадени към УПИ ХІІ собственост на Конфедерация Швейцария, съгласно регулационния план, одобрен през 1970 г., защото планът е приложен, след като е изплатено предвиденото обезщетение, са неправилни. До такива изводи е допустимо да достигне единствено съда, в исково състезателно производство по чл. 108 ЗС или чл.124 ГПК между спорещи страни, каквото е инициирано, видно от приложените по делото копия от искови молби. Противно на поддържаното от касатора, без значение за констатациите за наличие на спор за собственост е кога са предявени исковете. Съществуването на такъв спор е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в кадастъра, до разрешаването му по съдебен ред по арг. от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. При тези изводи, като е приел незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата, съдът е постановил правилно решение. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по делото, касаторът няма право на разноски. Съдът присъжда в полза на ответницата Б. Х. А. разноски в размер на 1000,00лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено за представителството и защитата в настоящото производство. Останалите ответници не са доказали направени разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,