Решение № 12957 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Планета Инвестмънт Груп АД, чрез адв. Бойчев, срещу решение 2265 от 11.03.2025 г. по адм. дело 1678/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 3191 от 29.08.2024 г. на заместник-кмет Правно обслужване и общинска собственост (ПООС) при община Несебър за премахване на незаконен строеж. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че заповедта е нищожна, поради липса на компетентност и надлежно упълномощаване на заместник-кмета, както и поради неспазване на установената форма. Излага доводи и за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Прилага съдебно решение на Районен съд - Несебър, възоснова на което е признат за собственик на имотите, в които се намира оградата. Неправилно е приет за собственик и възложител на строежа. Оспорва позоваването от органа и от съда на Специфичните правила и нормативи за устройство на курортен комплекс (к.к.) Слънчев бряг изток, защото противоречат на Закона за устройство на територията. Възразява срещу нареденото премахване изцяло на оградата, вместо само на частта от нея, която е незаконна. Претендира разноски. Ответникът заместник-кмет Правно обслужване и общинска собственост при община Несебър, в писмен отговор чрез юрисконсулт Радев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С процесната заповед е разпоредено премахване на незаконен строеж Ограда, представляващ заграждение от метални елементи (пана) с приблизителни размери: обща дължина 200,00 м, и височина 1.40 м, изграден в североизточната си част по регулационната граница на УПИ III, кв. 36, по плана на к.к. Слънчев бряг - изток, нанесен в кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, като поземлен имот с идентификатор 51500.505.165 и частично попадащ в улици по регулационния план на к.к.Слънчев бряг изток, одобрен със заповед 105 от 07.12.2000 г. на кмета на община Несебър, нанесени в КККР като поземлен имот (ПИ) 51500.505.340 и 51500.505.329, (с предназначение за второстепенни улици), като по този начин отнема около 700 кв.м. от тях и ги приобщава към ПИ 51500.505.165. Местоположението на строежа е отразено в схема Приложение 1, неразделна част от констативен акт 41 от 12.08.2024 г., възоснова на който е издадена процесната заповед. Констативният акт (КА) е съставен въз основа на проверка от служители на община Несебър, с констативен протокол от 06.08.2024 г. Строежът е определен като шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За собственик и извършител на строежа е посочен Планета Инвестмънт Груп АД. Дружеството е подало възражение с вх. Н2-КС-5407/20.08.2024 г. срещу КА. Заповедта на заместник-кмет ПООС е издадена на основание чл. 225а от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 6 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Административен съд Бургас е приел заповедта за законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предписаната форма, в съответствие с административно производствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът се основал на заключението на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието за компетентно и безпристрастно. Според СТЕ, оградата попада в границите на съседни имоти, публична общинска собственост, предвидени за второстепенни улици като застъпването е с обща площ 472 кв.м. (ул.осма /ПИ 51500.505.340 320 кв.м., ул.седма /ПИ 51500.505.329 111 кв.м., ул.втора /ПИ 51500.505.334 41 кв.м.). Строежът не съответства на Специфичните изисквания и правила за устройство на к.к.Слънчев бряг изток и не е предвиден в подробния устройствен план. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено по мотиви, които се споделят от касационната инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК. Правилно е прието от съда, че не са налице основания за нищожност на административния акт, тъй като същият е издаден от компетентен орган заместник-кмет ПООС, надлежно оправомощен с приложена по делото и цитирана в акта заповед 3191 от 29.08.2024 г. на кмета на община Несебър. Според чл. 225а, ал. 1, предл. 1-во от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповед 3191/2024 г. е издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗМСМА и §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, съгласно който кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая процесният строеж е определен със заповедта и заключението на СТЕ, като шеста категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, в която влизат строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 (временни строежи) и чл. 147. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за: т. 1 постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1 и т. 7 плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9. В чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, на който се позовава касатора, е предвидено, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за: леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот. Според чл. 48, ал. 5 от ЗУТ, е допустимо оградите да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен. При денивелация на терена между съседни урегулирани поземлени имоти височината на плътната част на оградата се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен. Съгласно чл. 47, ал. 7 от ЗУТ, към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м. В чл. 48, ал. 9 от ЗУТ е предвидено, че строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗУТ, Общинският съвет може да определя общите изисквания към оградите (вид, форма, височина, материали и други) съобразно видовете устройствени зони и територии, оформянето на първостепенната улична мрежа и другите публични пространства, теренните особености, предназначението на поземлените имоти и в съответствие с правилата и нормативите към действащите подробни устройствени планове. В процесния случай, както е преценено от първоинстанционния съд възоснова на СТЕ, са приложими Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на к.к. Слънчев бряг-изток, одобрени със заповед РД-02-14-698 от 04.05.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от същите правила, парцелите за хотели, хотелски комплекси, ресторанти и други обслужващи обекти не се ограждат с огради. Правилото на чл. 225, ал. 2, т. 6 от ЗУТ регламентира, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3. Освен това строежът навлиза в имоти, предназначени за улици, и е в нарушение на действащия Подробен устройствен план (ПУП), което е основание за премахването му съобразно чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Следователно заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. В същия смисъл е решение 16866 от 11.12.2019 г. по адм.д.3602/2019 г., ІІ отд. на ВАС. Според чл. 13, ал. 1 от ЗУТ, министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно приложимата към процесния случай разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, специфични правила и нормативи, с които се допускат отклонения от правилата и нормативите по ал. 1, може да се създават към общите и подробните устройствени планове за територии или части от тях: 1. с особена териториалноустройствена защита и с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗУТ, територии с особена териториалноустройствена защита, включително територии със специфична характеристика, определени по реда на отделни закони, могат да придобиват специален режим на устройство и контрол. Обхватът и режимът на устройството им се определят с концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове. Съответно, според ал. 3 на чл. 10 от ЗУТ, територии и части от тях, определени с концепции и схеми за пространствено развитие и с устройствени планове може да се установява режим на превантивна устройствена защита, с който се запазва фактическото им ползване, без да се влошават техните качества. В случая, специфичните правила и нормативи са приложими по отношение на к.к.Слънчев бряг-изток. От събраните по делото доказателства и заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираните в заповедта основания по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 6, от ЗУТ за изграждане на процесната ограда в противоречие с действащия ПУП /не отговаря на ПУП, засяга уличната регулация/ и при съществени отклонения по смисъла на т. 6, ал. 2, чл. 225 от ЗУТ във връзка с чл. 21, ал. 1 от Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на к.к. "Слънчев бряг-изток". Обсъдени са приложимите правни норми и спазването на процедурата по установяване на незаконния строеж с изготвянето на констативен акт 41 от 12.08.2024 г., като местонахождението на оградата е потвърдено от заключението на СТЕ. В аналогичен смисъл са например решение 3086 от 26.02.2020 г. по адм.д.5556/2019 г. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативен акт 41 от 12.08.2024 г., не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ ограда, от описания в заповедта вид, размери и местоположение. Следователно е налице визираното в заповедта първо основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ- несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Налице е и второто основание, посочено в процесната заповед по т. 6, ал. 2, чл. 225 от ЗУТ, поради неспазване на специфичните изисквания по чл. 21 от Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на к.к. "Слънчев бряг-изток", одобрени със заповед на МРРБ РД-02-14-698 от 04.05.2001 г. Изложеното сочи на безспорно наличие на незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като противоречието с ПУП игнорира приложимостта на хипотезите за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./. Освен това по данните от административната преписка процесния незаконен строеж е изграден след 31.03.2001 г., което е друго основание за непопадането му под режим на търпимост по цитираните по-горе разпоредби. Неотносими са доводите в касационната жалба за неизискуемост по реда на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ на разрешение за строеж за оградата. Процесната заповед не се базира на липсата на строителни книжа по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, нито от правна, нито от фактическа страна. Неоснователни са възраженията срещу Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на к.к. "Слънчев бряг-изток". Дори и да се игнорира посоченото в заповедта правно основание по т. 6, ал. 2, чл. 225 от ЗУТ, това не води до нейната незаконосъобразност при надлежно установено от фактическа страна несъответствие на оградата с действащия ПУП. Посоченото правно основание в заповедта по т. 1, ал. 2, чл. 225 от ЗУТ е достатъчно, за да обоснове наличието на незаконен строеж. Не може да бъде споделено становището в касационната жалба срещу премахването на цялата ограда, поради цялостното й несъответствие с ПУП и специфичните правила и нормативи за курортния комплекс. Неоснователно е възражението за наличие на преюдициален спор за собственост, и евентуалният изход от него, обосноваващ местонахождението на оградата в собствения на касатора имот. Поставянето на ограда не е предвидено в действащия ПУП и е в несъответствие със специфичните правила за устройството на курортния комплекс, което не е свързано с правото на собственост върху имота на касатора. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, АС-Бургас е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение,