Решение № 146 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13149/2014 г.

Решение № 146 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13149/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 69 от 30.07.2014 г., постановено от Административния съд гр. Търговище по адм. д. № 70/2014 г. С обжалваното решение е обявен за нищожен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, да се произнесе по подадено от Джангис Лютфиев Назифов общо заявление с УИН 25/300311/56645 за кампания 2011 г. и постановения впоследствие изричен отказ в уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/4886 от 23.04.2014 г. на изп. директор на ДФЗ, с което му е определен нулев размер на оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Съдът е постановил обжалвания резултат, приемайки че административният орган е бил задължен по силата на влязло в сила съдебно решение, отменящо първоначалния отказ по заявлението за подпомагане, за произнасяне съобразно указанията на съда, с които органът не се е съобразил. Съдът е посочил, че след подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ е последвал и изричен такъв от органа, в който не се сочи правното основание по чл. 14 от Наредба № 21/30.06.2010 г. на основание, на което е отказано подпомагането. Съдът е посочил, че в уведомителното писмо липсва и произнасяне по заявлението за подпомагане по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя. До тези изводи, административният съд е стигнал възприемайки следната фактическа обстановка: На 22.03.2011 г. жалбоподателя е подал до ДФЗ заявление за подпомагане, с което е поискал подпомагане по СЕПП и Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързани с производство (НДЖЗ). Административният орган е издал същия ден на заявителя, таблица за отглежданите животни, от която следва, че са заявени 147 животни-овце с описани ушни марки. На 17.05.2011 г. жалбоподателят е подал и заявление за подпомагане по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП), във връзка с което му е издадена таблица за заявени 9 парцела в землището на с. Цалапица, общ. Търговище. На заявителя е извършена проверка на място в животновъдния обект, при която е установено, че само пет от заявените животни, не са с ушни марки, съответни на тези от подаденото заявление. За проверката е съставен контролен лист, който е предоставен на заявителя за възражения по него. Във връзка с подаденото заявление е издадено УП от 23.08.2012 г., с което е определен нулев размер на субсидията по НДЖЗ, в което е посочен и списък на животните с ушни марки, които не са открити в регистъра на СИЖРЖО на БАБХ. Това уведомително писмо е отменено с влязло в сила съдебно решение и преписката е върната на административния орган. В съдебното решение е посочена липсата на фактически констатации относно извършената проверка на място, както и липсата на посочване на относимата хипотеза на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 21/30.06.2010 г. ВАС е дал указания на административния орган, при новото произнасяне да събере доказателства за регистрацията на животновъдния обект на заявителя, както и да съобрази броя на несъответните с ушни марки животни в него. В касационната жалба на изп. директор на ДФЗ се твърди неправилност на решението. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Върховният административен съд в настоящия съдебен състава преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Недопустимо е решението на административния съд в частта, в която е обявен за нищожен мълчалив отказ на изп. директор на ДФЗ по общо заявление с УИН 25/300311/5664 за кампания 2011 г. Неправилно съдът е приел, че е налице такъв мълчалив отказ след отмяната от съда на първоначално издаденото УП и връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението. В този случай не е налице мълчалив отказ на административния орган, а неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Средството за защита срещу това неизпълнение е чрез предприемане на процедура за налагане на наказание за неизпълнение на актове на съда по реда на чл. 304 и сл. АПК. Преценявайки обратното, административният съд е приел за разглеждане една недопустима жалба с вх. № 02-250-6500/4886/12.03.2014 г. в ДФЗ, по която е постановил недопустимо решение. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че следва да обезсили решението на административния съд в частта, в която е обявена нищожността на мълчаливия отказ на изп. директор на ДФЗ и прекрати съдебното производство в тази част като недопустимо. В останалата част, съдебното решение е неправилно, като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е бил сезиран с жалба (наименована молба) с вх. № 545/08.05.2014 г. в АС - Търговище срещу изричен отказ, обективиран в УП с изх. № 02-250-6500/4886 от 23.04.2014 г. По делото липсват данни, дали тази жалба е подадена в срок, а и съдът не е дал указания в тази насока. В жалбата липсва обстоятелствена част. Не стават ясни конкретните възражения на жалбоподателя срещу твърдяната незаконосъобразност на отказа. От друга страна административният съд се е произнесъл по изричния отказ, обективиран в посоченото УП в хипотезата на чл. 172, ал. 3 АПК, която се установи, че не е налице в конкретния случай. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изложи мотиви относно изричния отказ за подпомагане, обективиран в УП с изх. № 02-250-6500/4886 от 23.04.2014 г. на изп. директор на ДФЗ, което да направи, в случай, че се установи допустимост на жалбата и се отстранят недостатъците й. По тези съображения, обжалваното решение в частта, в която е обявена нищожността на изричен отказ Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/4886 от 23.04.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне следва да се отмени, а вместо това делото в тази част се върне на административния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда, което да започне от фазата по преценка на допустимостта и редовността на жалбата срещу изричния отказ. Воден от горното, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав