Решение № 13076 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 794/2016 г.

Решение № 13076 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 794/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Л. срещу решение № 106 от 11.12.2015 г. на Административен съд Л. по адм. дело № 220/2015 г. С него се отменя решение № 1040-10-16/14.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ Л., с което е отхвърлена жалбата на Г. М. В. против разпореждане № 4510283156/15.06.2015 г. на ръководител по " ПО" и върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Г. М. В. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Обжалваното решение е постановено при необосновани изводи довели и до нарушение на материалния закон. Върховният административен съд шесто отделение намира касационна жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Г. М. В. срещу цитираните разпореждане и решение. Възраженията са били относно началния срок на отпусната социална пенсия за инвалидност. По същество спора е за това дали тази пенсия следва да се отпусне от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК 06.03.2015 г. от която дата е отпусната от административния орган на основание чл. 94, ал. 3 КСО или следва да бъде отпусната с по ранна дата - 24.09.2014 г. която дата е определена за дата на инвалидизирането и степен на увреждане 79% определена с решение на ТЕЛК от 19.02.2015 г./ което твърдение в жалбата пред административния съд л. 6 от делото сравнено с Ер на ТЕЛК 0564/19.02.2015 г. не е вярно/. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Прието е, че е приложима разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО като датата на инвалидизирането е приета 24.09.2014 г. и срокът за подаване на заявлението в ТП на НОИ е спазен, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, поради което началната дата на отпускане на пенсията следва да се брои считано от 24.09.2014 г. Така постановеното решение е неправилно като необосновано и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което следва да бъде отменено. Фактите по делото са, че по заявление от 24.09.2014 г. от Г. М. В. до ТЕЛК Л. чрез РКМЕ Л. за освидетелстване е постановено решение на ТЕЛК № 0564 от 21.02.2015 г. с определена степен на ТНР 52% към дата на инвалидизиране 24.09.2014 г. Това решение е влязло в сила и със заявление от 06.март 2015 г. се иска преосвидетелстване по което искане е издадено решение на ТЕЛК № 1418/21.05.2015 г. с което е определена степен на ТНР 79% със срок пожизнен, с процент на ТНР до експертизата /решението на ТЕЛК - 52%/. Подадено е заявление до ТП на НОИ Л. на 8 юни 2015 г. в едномесечен срок от влизане на в сила на решението на ТЕЛК от 21.05.2015 г. и с обжалваните разпореждане и решения е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО считано от 6 март 2015 г. на основание чл. 94, ал. 3 КСО. Спорът е относно приложението на разпоредбите на чл. 94 КСО относно началния момента на отпускане на социалната пенсия за инвалидност. Съгласно чл. 90а, ал. 1 КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата навършили 16 г. възраст с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ повече от 71 на сто. Не се посочва в този раздел кога възниква това право но в чл. 73, ал. 1 КСО е посочено, че право на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането....Или, правото на пенсия за инвалидност се свързва с юридически факт - инвалидизиране на определена дата. Този юридически факт има правна стойност когато бъде установен от специалисти натоварени с такава оценка на здравословното състояние каквито са членовете на ТЕЛК и НЕЛК по реда на правилата за извършване на медицинска експертиза. Едва когато решение на такава експертиза влезе в законна сила юридическия факт на инвалидизирането е налице. От този юридически факт възниква правото на пенсия - чл. 73 КСО, респективно по чл. 90а КСО и тя следва да се отпусне съгласно общите правила за пенсиите чл. 94, ал. 1 КСО от тази дата. Има и специална разпоредба по чл. 94, ал. 3 КСО която определя начална дата на отпускане на пенсията в по късен момент- дата на подаване на заявлението до ТЕЛК/ НЕЛК който може и да съвпада с датата на инвалидизирането какъвто е настоящият случай. Поради обстоятелството, че датата на инвалидизирането се определя от специален орган орган - ТЕЛК датата на инвалидизирането се определя в по късен момент технологично този период може да е повече от шест месеца. Поради това според общите правила за пенсиите по чл. 94, ал. 1 КСО когато решението на ТЕЛК е постановено след шест месечен срок от определената в него дата на инвалидизиране не е възможно срокът за подаване на документи в ТП на НОИ да е спазен и пенсията да бъде отпусната считано от датата на инвалидизиране. В такъв случай съдилищата приемат, че срокът тече считано от датата на влизане в сила на експертното решение с което решение се установява и фактът на инвалидизиране от който пък възниква правото на пенсия. Това разрешение е справедливо тъй като приема, че не може да бъде поставено в зависимост едно право от действието, бездействието или волята на административния орган, вследствие на което 6месечнинят срок за подаване на документи в ТП на НОИ изтича не по вина и причина на заявителя. Налице е и специална разпоредба по чл. 94, ал. 3 КСО относно пенсиите за инвалидност според която тя се отпуска, считано от датата на заявлението до ТЕЛК/ НЕЛК ако документите за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение. При съпоставка между двете разпоредби на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО се установява, че по ал. 1 което е общо правило и следва да е приложимо за всички пенсии се предвижда по благоприятен вариант, тъй заявлението за отпускане на пенсия е в шестмесечен срок от датата на инвалидизиране, респективно от влизане на решението на ТЕЛК/НЕЛК в сила / началната дата за отпускане на пенсията е по ранна и срокът за подаване на заявление до НОИ е по дълъг. Ако се приеме, че чл. 94, ал. 3 КСО е специална по отношение на пенсиите за инвалидност и няма приложение общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 КСО е налице по неблагоприятна уредба по отношение на лицата искащи отпускане на пенсии за инвалидност- по късна начална дата на отпускане на пенсията и по кратък срок за подаване на заявлението до ТП на НОИ което е в разрез със социалната цел на КСО което правно положение не може да бъде преодоляно в рамките на административно производство по реда на АПК. На следващо място във връзка с определяне на датата на инвалидност в настоящето производство следва да се уточни, че понятието "дата на инвалидност" е различно от дата на "инвалидност с определена степен на увреждане". Първото понятие е относимо за всяка инвалидност а второто се определя с проценти, които проценти като юридически факт дават различни права, включително и право на пенсия за инвалидност - чл. 90а КСО. В решенията на ТЕЛК се определя степен на увреждане/трайна неработоспособност за определен период/ обикновено считано от датат на решението, като се отчита степен на увреждане/трайна неработоспособност до момента на издаване на решението на ТЕЛК. При първоначално определяне на ТНР/степен на увреждане не е ясно от решението на ТЕЛК в настоящия случай 52% дали е от момента на решението на ТЕЛК или обхваща и периода от датата на инвалидизиране до момента на постановяване на решението. В случая този факт е без значение тъй като за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО следва да е налице степен на увреждане повече от 71% и такава степен е определена с решението на ТЕЛК от 21.05.2015 г. Началната дата на тази степен на увреждане не е датата на инвалидизиране 24.09.2014 г. а е датата на издаване на решението на ТЕЛК от 21.05.2015 г. в което се сочи състояние до експертизата 52%. Или, датата на инвалидизиране със степен на увреждане над 71 на сто е 21.05.2015 г., като решението на ТЕЛК е влязло в сила и в месечен срок е подадено заявление до ТП на НОИ за отпускане на социална пенсия за инвалидност. В настоящият случай на преосвидетелстване се поставя въпросът от кой момент възниква правото на социална пенсия. Настоящият състав счита, че този момент е датата на издаване на ЕР на ТЕЛК 21.05.2015 г., която дата е датата на инвалидизиране със 79% степен на увреждане. Относно момента от който следва да се отпусне социалната пенсия справедливото разрешение е от датата на възникване на правото което е в хипотезата на чл. 94, ал. 1 КСО и това е дата 21-.05.2015 г. Ако се приложи обаче разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО излиза, че това следва да е моментът на подаване на заявлението до ТЕЛК 06.03.2015 г. както е направил административният орган. Към този момент обаче няма възникнало право на социална пенсия, но законът изрично предвижда изплащане - чл. 94, ал. 3 КСО от момента на подаване на заявление до ТЕЛК, поради което се налага извод, че или разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО няма предвид правното положение при преосвидетелстване, а само начално освидетелстване или разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО следва да се прилагат комбинирано в най благоприятен вариант за всеки конкретен случай или се налага законодателна промяна. В настоящият случай съставът на съда счита че началната дата следва да е 21.05.2015 г. но разрешението дадено от административния орган с начална дата 06.03.2015 г. е по благоприятно за заявителя Г. М. В. поради което следва да остане така както е направено, защото в тази част няма жалба. Предвид изложеното по горе решението на съда следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което жалбата се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС шесто отделение