Решение № 229 от 14.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2221/2016 г.

Решение № 229 от 14.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2221/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Г. С. В. срещу решение № 162 от 22.01.2016 г. по в. гр. дело № 2102/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 16650 от 5.09.2014 г. по гр. д. № 13520/2010 г. на Софийски градски съд Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, изтъкват се допуснати процесуални нарушения. Въззивният съд е следвало да обсъди довода за допуснати съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд по събиране и оценка на доказателствата и да допусне допълнително поисканите с въззивната жалба свидетели. Без да е обсъдил възраженията и без да е основал решението си на приетите от него обстоятелства, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК Софийски апелативен съд е препратил към мотивите на първата инстанция. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като не е взета предвид забраната на чл. 152 ЗЗД. Софийски апелативен съд е потвърдил уважаването на предявен срещу Г. С. В. иск на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при обявяване за окончателен предварителен договор за покупко- продажба на нейн собствен недвижим имот - апартамент в [населено място], като не е обсъдил възраженията за недействителността му, основани на чл. 152 ЗЗД. Ответницата с оспорвала действителността на предварителния договор, като сключен за да обезпечи нейн паричен заем с ищеца по начин, противен на закона. Намерението не е било да се продава имота, а да се гарантира заема. В тази връзка, по делото на първа инстанция е приет като писмено доказателство документ, издаден от заложна къща и е допуснат до разпит един свидетел, но не за всички посочени в твърденията на ответницата обстоятелства. Въззивния съд е изтъкнал, че приложената от ответницата разписка, издадена от заложна къща "А. 05" - София удостоверявала оставянето на вещ за съхранение и дължима сума в размер на 1860 лева, но длъжникът не е посочен, а показанията на разпитания в първа инстанция свидетел не установяват да е било уговорено, че предварителния договор ще обезпечи връщане на заем. Ответникът по касационната жалба Л. Р. Ц. не е заявил становище С определение № 537 от 28.06.2016 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане по процесуалноправен въпрос, за задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК като изложи мотиви, в които да обсъди твърденията и разгледа възраженията на ответника-жалбоподател, да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, а изводите му да намерят писмено отражение в мотивите, дори при позоваване на чл. 272 ГПК. По изведения въпрос Върховен касационен съд III г. о намира следното: С постъпилата въззивна жалба от надлежна страна по делото, въззивният съд е сезиран както с проверка на обжалваното първоинстанционно решение, така и в качеството му на решаващ съд. Така е очертан предметът на въззивното производство и задълженията на въззивния съд и за настоящия случай, съгласно ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. При решаващ извод на въззивната инстанция относно условията съдът да се произнесе с конститутивно съдебно решение по иска на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като го уважи, решението следва да съдържа обсъждане не са само на обстоятелствата, на които е основан иска, а и на възраженията на ответника за нищожност на предварителния договор като сключен да обезпечи паричен заем, предвид забраната на чл. 152 ЗЗД. Това означава да се преценят в съвкупност доказателствата, ангажирани в подкрепа на възражението, дори те да са само косвени, както и да се обсъдят доводите на защитата за връзката между фактите, независимо от препращането към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272ГПК. Като не е обсъдил оплакванията на въззивната жалбоподателка и наред с това не е обсъдил в цялост и взаимна връзка доказателствата в подкрепа на нейните твърдения, въззивният съд не изпълнил служебните си задължения и в двете указани в задължителната практика на ВКС насоки . Предвид изложеното, касационната жалба на Г. С. В. е основателна. Въззивинят съд е дал противното разрешение на поставения правен въпрос във връзка с прилагането на чл. 272 ГПК и чл. 235, ал. 2, ал. 4 ГПК. Не само преките доказателства могат да обосноват извод за пълно и главно доказване. За да се направи съответен на обстоятелствата по делото извод за връзка между фактите, необходимо е било да се обсъдят и косвените доказателства, макар те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, могат да служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвени доказателства се изследват и онези факти, които косвено установяват други (индиции), непосредствено свързани с основния факт (реш. № 226/2011 г. по гр. д № 921/2010 г. IV г. о). След като е приел, че представения от ответницата документ " разписка за получаване на заложена вещ по код 473Р оставена за съхранение пари в брой" е издаден от заложна къща и че документът засвидетелства едно парично задължение с "дължима сума 1860 лева към 06/05/2009 г.", въззивният съд е следвало да си изясни с каква цел е издаден документа, какво действително е засвидетелствано в него - залагане на вещ, получаване на парична сума от издателя на "разписката", или задължение за връщане на парична сума към посочената дата от лицето, на което издателят е предал документа, като в тази връзка се обсъди защо подобен документ е в държание на ответницата и има ли отношение това към подписания от нея предварителен договор на 6.04.2009 г. Договорът, дал основание за предявяване на иска, удостоверява платен от купувача и ищец по делото Л. Ц. задатък от 1500 лева, при задължение окончателният договор да се сключи след един месец, а именно на 6.05.2009 г., когато е и падежът на сумата по "разписката". Въззивният съд е оставил е без обсъждане и доводът за друго косвено доказателство, че ищецът има своя регистрирана фирма (Е.) на адреса, посочен от издателя на документа. За показанията на свидетеля Е., изслушан пред Софийски градски съд по искане на ответницата, въззивният съд е изтъкнал липсата на възприятия у свидетеля с пряко доказателствено значение за сключен между страните договор за паричен заем, поради което в нарушение на процесуалните правила е оставил без обсъждане значението им на косвено доказателство, при конкретно засвидетелстваните факти. Въззивният съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение, изтъкнато в жалбата. С определение по доказателствата от 22.11.2011 г. първоинстанционният съд не е допуснал разпит на искания от ответницата свидетел в частта, в която се твърди, че предварителният договор обезпечава задължение на заемополучател, тъй като по същество има възражение за симулация, а не са налице условията на чл. 165, ал. 2 ГПК. Свидетелят Е. е бил изслушан при постановеното ограничение, но Софийски апелативен съд е изтъкнал в решението, че показанията му не доказват и обстоятелства, за които същият не е бил разпитван. Съществено процесуално нарушение е, че въззивният съд не е уважил в една част искането на въззивната жалбоподателка за допускане на гласни доказателства пред въззивния съд, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Първоинстанционният съд неправилно се е позовал на ограниченията при допускане на гласни доказателства при разкриване на симулация в чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за случай, при който с възражение се заявяват обстоятелствата по 152 ЗЗД. Това е накърнило правото на защита на ответната страна. За установяване заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства. Разяснението в реш. № 461 от 16.01.2012 г. по гр. д № 1206/2010 г., IV г. о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, споделяно като правно разрешение и от настоящия състав на ВКС III г. о, е било приложимо в настоящия случай. Налага се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. На въззивната жалбоподателка следва да бъде допуснат един свидетел, както е било поискано с отговора на исковата молба. Неправилно първоинстанционният съд е ограничил ответницата в доказателствените средства, като не е допуснал свидетелят да бъде разпитван за обстоятелства, по отношение на които гласни доказателства са допустими. Това процесуално нарушение обуславя възможност за страната допълнително да ангажира същия свидетел, или друг свидетел за обстоятелствата, свързани с нейните твърдения. В тази връзка въззивният съд, при новото разглеждане на делото, следва да прецени съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК дали искането на въззивната жалбоподателка за "преразпит" на изслушания свидетел, така и на още един свидетел, не нарушава забраната за посочване на нови доказателства, ако бъде изцяло уважено. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.