Решение № 7570 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2018 г.

Решение № 7570 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на К. Ц. срещу решение № 155 от 10.07.2018 г. по адм. д. № 81/2018 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 90030/08.04.2013 г. на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Кюстендил за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно преценил доказателствата по делото, не е доказано връчване, респ. влизане в сила на наказателните постановления, на които се основава заповедта. Неправилно съдът определил доказателствената тежест, като счел, че жалбоподателят следва да докаже, че наказателните постановления не са влезли в сила. От представените копия на наказателни постановления не е ясно кога и на кого са връчени. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 23.07.2018 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 11.07.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, след анализ на събраните писмени доказателствени средства, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, т. е. осъществен е фактическия състав за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4, а именно: отнемане на всички 39 контролни точки на водач и неизпълнение на задължението от същия да върне свидетелството си управление на МПС на компетентния административен орган. Второто обстоятелство не е спорно по делото, а възраженията на жалбоподателя касаят издадените наказателни постановления и факта на влизането им в сила, включително приложимостта на процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. По делото са приети като доказателства посочените в оспорената заповед наказателни постановления, които представляват официални удостоверителни документи и се ползват с материална доказателствена сила, като разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК задължава съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с наказателните постановления, включително относно отнемането на контролни точки, които изводи касаят всички представени по делото наказателни постановления - както приложените в оригинал НП № 1770/03.09.2008 г. и НП № 16252/30.09.2008 г., така и приложените в официално заверени преписи НП. Правнозначимият факт – отнемането на всички контролни точки на жалбоподателя, се доказва и от представената по делото справка картон за нарушител /водач, издадена от началника на сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, издадена на основание чл. 25, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., съгласно която броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет в отдел /сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизирана информационна система. Следователно справката представлява годно доказателствено средство – удостоверителен документ, който не е оспорен от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК. В справката са отразени съставените срещу Ц. актове за установяване на административно нарушение и издадените НП с данни за наложените наказания и отнетите контролни точки, които изцяло съответстват на съдържанието на представените НП. С НП № 15765/22.03.2010 г., издадено от началника на отдел ПП при СДВР, посочено в оспорената заповед, не е предвидено отнемане на контролни точки от водача, в какъвто смисъл са данните и в изготвената справка. Тази констатация не се отразява върху извода за законосъобразност на наложената принудителна административна мярка, тъй като отнетите с останалите НП контролни точки надвишават максималния брой. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, на който са отнети всички 39 контролни точки и не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган. В първоинстанционното производство са представени доказателства за влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети повече от 39 контролни точки. Наказателните постановления, които са връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН са влезли в сила, тъй като няма данни да са обжалвани от касатора. След като няма доказателства за отменени наказателни постановления, правилно съдът е зачел правните последици от влизането им в сила и законосъобразността на приложената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 165, ал. 1, т. 6 ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби водят националните регистри за водачите и техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че органът не е представил доказателства за влизане в сила на наказателните постановления, поради което не следва да бъдат отчетени при налагането на принудителната административна мярка. Както е приел съдът, по делото е приложена справка за нарушител/водач, в която е отбелязано, че всички наказателни постановления са връчени и са влезли в сила. Тази справка е изготвена въз основа на националните регистри на МВР и представлява официален документ, данни в нея не са опровергани. В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят не е твърдял и не е представил доказателства, че е обжалвал наказателните постановления и че са образувани дела пред районния съд по обжалването им, с оглед на което правилно са приети за верни, като неопровергани, отразените факти в представената справка за нарушител. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение