Решение № 3020 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2008 г.

Решение № 3020 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Хилд България" ЕООД срещу решение от 19.06.2008 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 5999/2007 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на "Хилд България" ЕООД срещу заповед № 833/07.11.2007 г., издадена от председателя на КЗП, с която на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 и чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на потребителите е спряна като заблуждаваща по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗП реклама с рекламодател "Хилд България" ЕООД, разпространявана с брошурата "Присъединете се към голямото семейство на HILD!". В заповедта е описано съдържанието на рекламната брошура, според което: "Хилд България" се рекламира като първата сериозна компания, съпричастна към благородната идея за подобряване на жизнения стандарт на хората в "златна възраст". Създадена по примера и модела на унгарската компания HILD, която заема водещи позиции и е предпочитана от болшинството унгарци в пенсионна възраст, HILD България цели да се наложи като лидер в осигуряването на гарантирани пожизнени месечни доходи. В брошурата се сочи, че "Нашата компания HILD BULGARIA B. V. е регистрирана в Холандия като част от компании от група HILD. Тя развива дейност в цяла Европа и е собственик на двете български фирми: "HILD България" ЕООД, която реализира мисията и фирмената политика чрез инициативи за популяризиране и разясняване на програмите и "HILD Асет България" ЕАД, която изкупува и управлява придобитите недвижими имоти". В брошурата чрез снимков материал и кратки биографични данни са представени борд на директорите и ръководството на HILD. Твърди се, че за развиване на своята дейност и за сключване на договори за пожизнен доход, компаниите от групата HILD разполагат с финансов потенциал от милиони евро. Като акционер в компаниите от група HILD е посочена световноизвестната инвестиционна банка Мерил Линч, като всички договори за пожизнен доход срещу продажба на собствено жилище, сключвани с HILD България, се финансират и обезпечават от нея. Изтъкнато е, че Марил Линч е гарант за успешното развитие на HILD в региона. Брошурата е приложена към преписката, поради което не е необходимо цитиране на съдържанието й в цялост. Съдът, след като е обсъдил подробно доказателствения материал по делото, е възприел изцяло мотивите на административния орган, изложени в акта, за спиране на разпространението на рекламната брошура. Приел е за установено от фактическа страна, че: HILD BULGARIA B. V. е дружество с ограничена отговорност, което е регистрирано на 11.04.2007 г. със седалище в гр. Хага и капитал в размер на 90 000 евро. От него при учредяването е емитиран капитал от 18 000 евро, внесен изцяло, собственост на фирма - Хилд Асет Лтд., акционерно дружество, учредено и организирано в Кипър, като няма данни да е внесен остатъкът. За директор и представляващ на дружеството е избран АЙ ТИ ПИ ЕС Холандия. "HILD България" ЕООД е регистрирано с решение от 1.02.2007 г. в търговските регистри при СГС, с капитал в размер на 50 000 лв., който е собственост на учредителя Джон Дейнид Уърд, гражданин на САЩ. "HILD Асет България" ЕАД е регистрирано с решение от 11.07.2007 г. на СГС, със записан капитал в размер на 260 000 лв., като не са представени данни, че капиталът е внесен изцяло. Като едноличен собственик на капитала е посочено HILD BULGARIA B. V., Холандия. При тези фактически обстоятелства, съдът е посочил, че HILD BULGARIA B. V. не е собственик и на двете дружества, липсват доказателства това дружество да развива дейност в цяла Европа, а има данни само за дейност в Унгария и то в ограничени мащаби. Не са представени доказателства за състава и наличието на група компании HILD и връзката между тази група и двете български дружества. Приложената по преписката справка за структурата на компаниите от група HILD не е подписана и не удостоверява по безспорен начин твърдението за наличието на такава, която именно в качеството си на общност от фирми да разполага с финансови възможности за успешното осъществяване на рекламираната дейност. Няма данни за това, че компаниите от т. нар. група HILD разполагат с финансов потенциал от милиони евро, както и липсват доказателства в подкрепа на рекламното твърдение, че банка Мерил Линч участва като акционер в компаниите и финансира и обезпечава договорите за продажба. Обратно, от данните по преписката се установява, че рекламираният финансов потенциал от милиони евро всъщност представлява кредит в размер на милион евро. Представеният състав на борд на директорите не е управителен орган на нито едно от трите дружества, посочени по-горе. Брошурата е представена като такава на Хилд България, но от текста не е ясно кое от трите дружества се има предвид. Същевременно отсъствието на разграничение на отделните дружества създава неяснота кое от тях какви функции изпълнява и какви ангажименти поема спрямо потребителите. Според съда, текста на чл. 12 от договора, с който продавачът се съгласява дружеството да прехвърли права и задълженията си по договора на трета финансираща страна сочи на сериозен риск Хилд Асет България да прехвърли целия портфейл от сключени договори на произволно избрано трето лице, без да уведоми потребителя, с което последният може да бъде сериозно затруднен да защити правата и интересите си. Съдът е приел, че рекламната брошура съдържа различни послания, но съставлява единен рекламен продукт, поради което дори и част от съдържанието на брошурата да предава невярна, респ. неточна информация, то придава заблуждаващ характер на цялото рекламно послание. След направения анализ на отделните рекламни пасажи, съдът е извел извод, че рекламните текстове от брошурата имат заблуждаващ характер и могат да подведат клиентите на дружеството, че предлаганата услуга за сключване на договори за пожизнен доход срещу продажба на собственото жилище не крие никакви рискове за тях, тъй като е гарантирана от компания с финансов потенциал от милиони евро, в която участва като акционер световно известната банка Мерил Линч. При тези съображения е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Защитата на потребителите от заблуждаваща реклама към момента на издаване на оспорената заповед е уредена в Глава трета на ЗЗП. С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 (отм.) е забранено разпространението й, а в чл. 38, ал. 1 (отм.) от ЗЗП е регламентирано, че заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. Критериите, за да се прецени дали една реклама е заблуждаваща, са дадени в ал. 2, т. 1 - 3 от същата разпоредба и според тях, трябва да се имат предвид всички нейни страни, включително - 1) характеристиките на стоките и услугите; 2) цената и/или начинът й на формиране, условията за доставка; 3) данни за рекламодателя или рекламиращия, като име или фирма, адрес, права върху индустриална и интелектуална собственост. В разглеждания случай съдът правилно е приел, че с рекламната брошура "Хилд България" ЕООД се представя по начин, който може да подведе лицата, до които е адресирана и съответно - да повлияе на тяхното икономическо поведение. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал по делото, като основните възражения са базирани на данните за финансовото състояние на "Хилд Ассет", Кипър, неговите икономически отношения и участие в управлението на останалите дружества с наименование "Хилд". Видно от съдържанието й, че дружеството "Хилд Ассет", Кипър изобщо не е споменато и презентирано като участник в т. нар. група на Хилд, а още по-малко като "фирмата - майка", както е назовано в касационната жалба. Поради това съдът правилно се е занимал с обективните данни относно притежавания капитал и свързаност между визираните три дружества в рекламната брошура и въз основа на тях е извел правилен извод, че същите не са представени коректно според критериите на чл. 38, ал. 1, т. 3 (отм.) от ЗЗП пред потребителите. Доводът в касационната жалба, че това няма съществен ефект за клиентите на рекламирания продукт, е неоснователен. Съдът обосновано е приел, че тази част от рекламната брошура е съставка от заблуждаващата реклама с оглед влиянието й върху вземане на решение за приемане на офертата. Предвид момента на учредяване и регистрация на дружествата, по аналогичен начин следва да се тълкува и израза "развива дейност в цяла Европа", с който цели създаване на впечатление за териториален размах в дейността му и също води до заблуждение и спомагане за формиране на решение да се сключи предлагания договор. Твърдението за разполагането с финансов потенциал от милиони евро, с което се внушава на потребителите идеята за обезпеченост и сигурност на предлаганата сделка, също не отговаря точно на обективното положение. Позоваването на средства, получени по банков кредит, не е обстоятелство, което подкрепя тезата, че не се касае за заблуждаващо въздействие спрямо адресатите. Твърдяният финансов потенциал е по своята същност заемен капитал, който съдът правилно е определил като пасив и основателно е счел, че не отразява достоверно финансовите възможности на дружествата, преценени с оглед вероятността да се изпълнява обещанието за пожизнен доход освен изплатената първоначално еднократната сума. В този аспект е и заключението на икономическата експертиза, обсъдено и кредитирано от съда. Правилно като заблуждаващ елемент е определено и посоченото, че банка "Мерил Линч" финансира и обезпечава всички договори, като тя е и акционер в компаниите от група "Хилд". Липсата на директно участие не се отрича и в касационната жалба, а доколкото са представени доказателства, то те също не обуславят такъв извод. Обосновано е квалифицирано като заблуждаващо съдържанието на брошурата в частта, с която е представен т. нар. борд на директорите - видно от същата е, че в кратките анотации за всяко от лицата липсват изобщо данни в кои от трите дружества и в какво качество участват в управлението им. Излагането на подробни данни в касационната жалба за същите лица не може да замести отсъствието на информация в брошурата и не обуславя друг извод за неточния и подвеждащ характер на представянето им, с което се създават погрешни впечатления у потребителите за т. нар. борд на директорите на "Хилд България" ЕООД. Не могат да се споделят изводите за заблуждаващ характер на общото послание в рекламната брошура във връзка с текста на чл. 12 от приложените договори за продажба на недвижим имот срещу пожизнено плащане със запазено право на ползване. Съдът неправилно е съпоставил съдържанието на брошурата с отделна договорна клауза и съответно необосновано е извел извод, че рекламата може да увреди интересите на потребителите, заблуждавайки ги относно действителното му съдържание. Конкретните условия на договаряне са предмет на обсъждане между страните, като същественото е, че титулярът разполага с възможността да прецени приема ли същите при сключване на сделката, в т. ч. и обсъжданата клауза за смяна на контрагента. Рекламната брошура не представя условията на договора и не съдържа информация за него, поради което не може да се приеме за подвеждаща относно клаузите на договора. Предвид единния характер на рекламното послание, този неправилен извод на административния орган, възприет и от съда досежно заблуждаващия му характер в аспекта на чл. 12 от договора, предлаган и сключван с потребителите, не обуславя извод за отсъствие на заблуждаваща реклама по см. на чл. 38, ал. 1 (отм.) от ЗЗП изобщо и съответно - за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,