Решение № 9285 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2019 г.

Решение № 9285 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез ст. юрисконсулт Л., в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 966/23.05.2019 г. по административно дело № 569/2019 г. на Административен съд – Бургас (АС Бургас) в частта, с която същата е осъдена да заплати обезщетение, за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 500 лв. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че разноските направени в хода на съдебното производство не са пряка и непосредствена последица от наказателното постановление и нямат характер на претърпени вреди. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск, като неосновател и недоказан. Алтернативно иска да се намали размера на присъденото обезщетение. Агенция "Митници" в постъпило становище от 30.07.2020 г., подадено чрез ст. юрисконсулт Л.в излага подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на съдебния акт. Ответникът "ММ 9101" ООД- град Асеновград, в постъпило Становище от 01.07.2020 г., подадено чрез адв. С. Н., оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на АС Бургас. Претендира разноски за настоящата инстанция, съобразно представения списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и като такова иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на "ММ 9101" ООД- град Асеновград, срещу Агенция "Митници", за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1 200 лв., произтекли от незаконно издадено наказателно постановление. С обжалваното решение АС Бургас е ОСЪДИЛ Агенция Митници, с адрес гр. София, ул. Г. С. Раковски 47, да заплати на ММ 9101 ООД ЕИК: *********, сумата 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 1622/2018 г. на Районен съд Несебър и КАНД № 172/2019 г. на АС Бургас, във връзка със съдебно обжалване на Наказателно постановление № 37/14.06.2018 г. на заместник началника на митница Бургас, като е ОТХВЪРЛИЛ ИСКА в останалата му част до 1 200 лв. На следващо място е ОСЪДИЛ Агенция Митници да заплати на ММ 9101 ООД 216 лв. разноски по делото. Съдебният акт в неговата част, с която е бил отхвърлен иска за разликата над 500 лева до 1200 лева не е бил обжалван, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото съдебно производство. Административният съд за да достигне до този резултат е приел, че срещу ищеца- ММ 9101 ООД е било издадено наказателно постановление № 37/14.06.2018 г. на Заместник началника на митница Бургас, с което му е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер 2 000 лв. за извършено нарушение по чл. 124, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове. Дружеството е обжалвало наказателното постановление, при което с Решение № 359/27.11.2018 г. по АНД № 1622/2018 г. на Районен съд Несебър същото е било отменено. В резултат на касационно обжалване, с Решение № 421/08.03.2019 г. по КАНД № 172/2019 г. на АС Бургас първоинстанционното съдебно решение е било оставено в сила. Адм. съд е установил, че в районния съд жалбоподателят ММ 9101 ООД е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него, с които е възложил на адвокат адв. С. Н. да осъществи защитата му, до приключване на производството по делото във всички инстанции. Било е договорено адвокатско възнаграждение 500 лв. и е отбелязано, че същото е заплатено в брой при подписването на договора от клиента на адвоката. В проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция процесуалния представител се е явил и е осъществил договорената защита. Счел е, че в полза на ищеца е възникнало право да търси обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника. Преценил е, че исковата претенция следва да бъде уважена до размера на заплатения адвокатски хонорар от 500 лв., а в останалата и част до 1 200 лв. – да се отхвърли като неоснователна. Същият е бил съобразен с минималния предвиден размер по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този род процесуално представителство, като страните по договора не са се възползвали от възможността, дадена с чл. 2, ал. 4 от Наредбата, като не е договорен хонорар за всяка инстанция. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АС Бургас намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана по основание и размер. За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице акт, който е издаден от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от отменения акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Основателно адм. съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По АНД № 1622/2018 г. на Районен съд Несебър е бил представен договор за правна защита и съдействие /лист 16/, с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 500 лева. Договорът е представен своевременно– по съответното дело по обжалване на НП - пред РС, където лицето надлежно е представлявано от процесуален защитник. Договорът е двустранен и възмезден и по делото е безспорна неговата валидност и последици. Ангажираният защитник е осъществил процесуално представителство и предвид успешния изход за страната жалбоподател е защитил надлежно нейния интерес. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В представения пред Районен съд – Несебър договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е отбелязано плащането, което е извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Фиксираната сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната. Осъществена е обезвреда на всички вреди, репарирани са изцяло неблагоприятните последици - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателното постановление е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, основателно се явява направеното искане от страна на ответника за присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение, с данни, че същото е внесено. Разноските, предвид основателното възражение за прекомерност на представителя на Агенция Митници и с оглед извършените процесуални действия, следва да бъдат определени в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение