Решение № 6681 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2010 г.

Решение № 6681 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламен Алеков Кочанов от гр. Русе против Решение № 13/21.05.2010 г., постановено по адм. дело № 463/2009 г. по описа на Административен съд Русе, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДС-2641/18.09.2009 г. на Директора на ОД - МВР гр. Русе относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България и отказ за издаването на паспорти или заместващи ги документи", на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, ред. ДВ, бр. 43 от 2005 г., преди със ЗИДЗБДС, обн. ДВ, бр. 82 от 16.10.2009 г., заглавието на закона да бъде изменено на "Закон за българските лични документи" (ЗБЛД), извън държавите-членки на Европейския съюз и държавите - страни по Споразумението на Европейското икономическо пространство. Твърди се, че обжалваното решение в тази му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена изцяло. Ответникът по касационната жалба - Директора на ОД - МВР гр. Русе, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажира писмен отговор за неоснователност на жалбата. Срещу същото решение, в частта, с която е отменена Заповед № ДС-2641/18.09.2009 г. на Директора на ОД - МВР гр. Русе е подадена касационна жалба от Директора на ОД - МВР гр. Русе, с твърдения за неправилност на решението в тази му част. Ответникът по касационната жалба на Директора на ОД - МВР гр. Русе - Пламен Алеков Кочанов от гр. Русе, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Пламен Алеков Кочанов и неоснователност на жалбата на Директора на ОД - МВР гр. Русе. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбите за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледана по същество касационната жалба на Пламен Алеков Кочанов е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Русе е отменил Заповед № ДС-2641/18.09.2009 г. на Директора на ОД - МВР гр. Русе относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България и отказ за издаването на паспорти или заместващи ги документи", на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД по отношение на държавите-членки на Европейския съюз и държавите - страни по Споразумението на Европейското икономическо пространство и е отхвърлил жалбата на Пламен Алеков Кочанов в останалата й част. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че като е издал заповед за налагане на ПАМ, в която не е отразено посоченото от публичния изпълнител ограничение на мярката - да не се прилага по отношение на български граждани, пътуващи за държавите-членки на Европейския съюз и държавите - страни по Споразумението на Европейското икономическо пространство, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Крайният извод на първоинстанционният съд е, че в останалата й част обжалваната заповед е издадена от надлежния административен орган, в предвидената форма, в съответствие с целта на закона и жалбата срещу нея е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед, са неправилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, съгласно която, не се разрешава напускане на страната на лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от ДОПК. С решение № 2/31.03.2011 г., постановено по конституционно дело № 2/2011 г. е установена противоконституционност на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционен съд (ЗКС), решенията на съда се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им. Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от ЗКС. Решение № 2/31.03.2011 г., постановено по конституционно дело № 2/2011 г. е публикувано в ДВ бр. 32 от 19.04.2011 г. и е влязло в законна сила на 23.04.2011 г. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита оспорената заповед за незаконосъобразна и в частта, с която е наложена ПАМ по отношение на страните извън държавите-членки на Европейския съюз и държавите - страни по Споразумението на Европейското икономическо пространство. Първоинстанционният съд неточно е приложил и тълкувал относимите правни норми и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на Пламен Алеков Кочанов. Вместо него следва да се постанови друго, с което Заповед № ДС-2641/18.09.2009 г. на Директора на ОД - МВР гр. Русе бъде отменена и в частта, с която е наложена ПАМ по отношение на страните извън държавите-членки на Европейския съюз и държавите - страни по Споразумението на Европейското икономическо пространство. По отношение касационната жалба на Директора на ОД - МВР гр. Русе, Върховният административен съд намира същата за неоснователна. Освен изложените по-горе съображения, следва да бъде отбелязано и следното: Целта на всички ПАМ е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. По силата на притежаваното от Кочанов българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), той е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - 48 и свобода на предоставяне на услугите чл. 49 - 55. Нормата на чл. 37, във връзка с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. От друга страна чл. 30 от Директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Правото на свободно напускане на територията на страната е основно човешко право, визирано в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като такова, то е неотменимо - чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Ограниченията, които се допускат по отношение на упражняването му, трябва да са посочени в закон и да са свързани единствено със защита на националната сигурност, народното здраве и свободите на други граждани - ал. 1, изречение 2 на чл. 35 от Конституцията. Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с лична карта, респективно - паспорт, или заместващи ги документи. Това право не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани - чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД. Така цитираните норми на закона включват освен предвидените в конституционната норма основания за ограничаване на правото на напускане на територията на страната и основанието обществен ред. По изложените съображения, решението, в частта, с която е отменена оспорената заповед, съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение