Решение № 14819 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8396/2013 г.

Решение № 14819 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8396/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) Образувано е по касационна жалба на Атанас Стоянов Клисарски от гр. Дупница против решение № 80 от 22.04.2013 г., постановено по административно дело № 1/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № з-1184/22.11.2012 г. на началника на РУ "Полиция" на МВР - Дупница. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и допуснато нарушение на приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Ответникът - началникът на РУ "Полиция" на МВР - Дупница не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение състав на Административен съд - гр. Кюстендил е отхвърлил жалбата на Атанас Стоянов Клисарски срещу Решение № з-1184/22.11.2012 г. на началника на РУ "Полиция" на МВР - Дупница, с което на основание чл. 83, ал. 5, вр. ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие /пистолет "Аркус 94", кал. 9, № 22НР100747/. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспореното решение материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е обосновал необходимостта си от самоотбрана, като основание за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - гр. Кюстендил е установил правилно фактическата обстановка по спора. Касаторът Атанас Стоянов Клисарски е сезирал административния орган със заявление вх. № 9647 от 4.09.2012 г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие / пистолет "Аркус 94", кал. 9, № 22НР100747/. В мотивите е заявено, че оръжието му е за лична безопасност поради "материалните му ангажименти", свързани с отглеждането на селскостопански животни. Съгласно нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. При липсата на данни за реална или потенциална опасност за живота, здравето и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована заявената причина за извършване на дейността. Съдът правилно е приел за недоказани твърденията на Атанас Стоянов Клисарски за необходимост от самоотбрана, като е посочил, че ангажираният доказателствен материал не налага извод за съществуването на заплаха за неговата сигурност. Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, като в конкретния казус при наличните данни по административната преписка и въз основа на приобщените писмени и събраните гласни доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен административен акт по искането на Атанас Стоянов Клисарски, е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство лицето не е посочила основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, административният съд е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Обстоятелствата, свързани с дейността на Атанас Стоянов Клисарски с отглеждането на селскостопански животни, не попадат в конкретна хипотеза от обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Привилно решаващият съд посочва, че отдалечеността на стопанския двор от застроените имоти в село Кременик, в който се отглеждат животните, само по себе си не указва на непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на Атанас Стоянов Клисарски. Не е налице и потенциална такава, доколкото не са установени действия на трети лица, насочени пряко или косвено към жалбоподателя или членове от семейството му, които биха обосновали с висока степен на вероятност извършване посегателство конкретно върху заявителя, семейството му или неговото имущество. Поддържаните с касационната жалба доводи преповторят оплакванията, релевирани и пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение, а възприетият извод за недоказана необходимост от самоотбрана е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в оспореното решение погрешно е посочена дата на постановяване на съдебния акт (22.04.2012 г.), което се дължи на техническа грешка при изписването му, което обаче не се отразява върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Поради това оспореното решение на Административен съд - гр. Кюстендил следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,