Решение № 8349 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2010 г.

Решение № 8349 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Цанко Петков Димитров от гр. Видин против решение № 184 от 30.12.2009 г., постановено по адм. д. № 246 по описа за 2009 г. на Административен съд - Видин. Поддържа оплакване за неправилност на всички основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ против Министерство на вътрешните работи. Ответникът по касационната жалба - Министерство на вътрешните работи не изразява становище по иска. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - Видин е образувано по иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен от Цанко Петков Димитров, осъществяващ в качеството на Едноличен търговец "Детектив - Цанко Димитров" гр. Видин охранителна дейност, против Министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна заповед № 35527/22.12.2004 г. на директора на ДНСП за отнемане на лиценз за извършваната охранителна дейност, отменена с решение № 8889/28.09.2007 г. на Върховен административен съд. Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер 30 000 лв., като претенцията, съобразно фактическите й основания, е конкретизирана в съдебно заседание от 22.10.2009 г., претендира и обезщетение за неимуществени вреди, посочени подробно в исковата молба в размер на 20 000 лв. В подкрепа на иска са ангажирани писмени и гласни доказателства. По искане на ищеца, за установяване размера на претендираните имуществени вреди - загуби и пропуснати ползи, направено в съдебно заседание от 06.11.2009 г. е допусната съдебно-икономическа експертиза. Последователно назначените за извършване на експертизата вещи лица - Димитрина Григорова Минкова, Владимир Николов Влашев, Георги Борисов Диков, Цеко Вълчев Пупулешков и Румен Петров Кънчев са отказали извършването й, без да посочат основателни причини да изпълнят съдебния акт. В последното по делото съдебно заседание, проведено на 3.12.2009 г. съдът, след като е докладвал отказите на вещите лица да изпълнят определението на съда за изготвяне на заключение съобразно поставената от съда задача, е приел, че по по две от задачите не се нуждае от специални знания и може сам да обсъди представените писмени доказателства, като определи размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди. В същото съдебно заседание е оставил без уважение искането на ищеца за назначаване на съдебно-психологическа експертиза като "безпредметна", мотивирайки се, че по делото за установяване на претендираните неимуществените вреди са събрани писмени и гласни доказателства. С решението си съдът е отхвърлил предявения иск като е приел, че същият е неоснователен и недоказан. В мотивите си е изложил съображения, че макар лицензът за извършване на частна охранителна дейност да е бил отнет, неговият срок е изтекъл на 30.08.2005 г., след което е следвало да бъде подновен, поради което вредите след тази дата не са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразната заповед за отнемане на лиценза. Обсъдено е фактическото основание за понесените вреди - ревизионен акт от 14.08.2006 г., като е е направен извод за липса на пряка причинно-следствена връзка между него и претендираните вреди. Развити са съображения и относно неоснователността на претенцията за неимуществени вреди отново поради липса на пряка връзка на влошеното здравословно състояние с отменения по съдебен акт административен акт на директора на ДНСП. Решението е валидно, допустимо, но е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приел конкретизация на исковата претенция претенция относно фактическото основание на претендираните имуществени вреди в открито съдебно заседание от 22.10.2009 г., в отсъствие на ответника, без да укаже на ищеца да извърши това с писмена молба, като връчи препис от същата на ответника. В исковия процес по обезщетяване на вреди, произтичащи от основания, посочени в чл. 1 от ЗОДОВ, за неуредените от АПК въпроси, важат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Всяка промяна на фактическото основание, без изменение на неговия размер, представлява изменение на иска, което се подчинява на правилата на чл. 214 от ГПК. Въпреки че не е уредено изрично, изменението на иска не може да се извърши устно в съдебно заседание било в присъствие, било в отсъствие на ответника. За формата на изменението важат общите правила на предявяване иск - писмена форма с препис за ответната страна, която има право да вземе становище по него. Съдът е приел немотивираните откази на вещите лица да извършат съдебната експертиза, заличил ги е като назначени от съда експерти по поставената от него задача, като е посочил че, ще извърши обсъждане на представените пред него документи и ще отговори на искането на ищеца за определяне, съобразно писмените доказателства, на претърпените от него имуществени вреди. Въпреки това мотивите към решението съдът не е обсъдил нито едно писмено доказателство във връзка с претенцията за имуществените вреди. Не е направен извод ищецът претърпял ли е неблагоприятно изменение в имуществената си сфера от отменения по съдебен ред незаконосъобразен административен акт. Правните изводи са ограничени до извода, че не би могла да е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт и претендираните вреди, тъй като отнетият лиценз изтичал на 30.08.2005 г. Констатирайки този факт, съдът не е изследвал въпроса дали от момента за издаване на незаконосъобразната заповед до момента на изтичане на срока на лиценза ищецът е търпял имуществени вреди - загуби и пропуснати ползи, така както се претендират в исковата молба. Съдът е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, обосновавайки се със събраните писмени и гласни доказателства. Неправилно съдът е преценил, че показанията на свидетелите и представените медицински документи са допустими доказателства за установяване на психологическия статус на ищеца, чието неблагоприятно изменение е основание за претенцията за неимуществени вреди. За да отхвърли искането за експертното мнение на вещо лице, съдът на практика е приел, че разполага със специални знания за да анализира и направи изводи от гласните доказателства за начина, времето и развитието в изменението на психофизическия статус на ищеца. Конкретно посочените в т. 5 на исковата молба болки и страдания, доколкото се отнасят за конкретни заболявания, не могат да бъдат установявани с гласни доказателства, а връзката им с отменения административен акт може да се установи единствено от експертното мнение на психолог или психиатър въз основа на специални знания, с каквито съдът очевидно не разполага. Освен това в мотивите към решението, съдът не е посочил кои от наведените в исковата молба - т. 1- 5 от исковата молба неимуществени вреди е приел за доказани и въпреки подробната им конкретизация от ищца, се е ограничил да ги посочи като "влошено здравословно състояние". При произнасянето си относно доказателствените искания на страните, съдът не е взел становището на същите, включително и на конституирания и участващ по делото прокурор. Поради допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е стигнал до неправилен извод относно неоснователност на претенцията и след като е отказал на страната на събере исканите от нея доказателства, необосновано е приел, че исковата претенция е недоказана. Крайният извод за това, дали исковата претенция на посочените от нея основания и в предявения размер, е основателна и доказана може и следва да бъде направен едва след събиране на относимите и допустимите доказателства, още повече когато страната е поискала събирането им. Изложеното налага отмяна на съдебното решение при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на посочените указания за прилагане на съдопроизводствените правила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение