Решение № 10046 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2019 г.

Решение № 10046 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 308/22.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3309 по описа за 2018 г. на Административния съд Варна. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 266-ФК от 21.11.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности", гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на "Огием" ЕООД, ЕИК 202430903, е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – коктейл-бар "Аланда", находящ се в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 53-55, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени мотиви касаторът моли за отмяна на решението и потвърждаване на заповедта. Ответната страна - "Огием" ЕООД, гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била Заповед № 266-ФК от 21.11.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности", гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на "Огием" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - коктейл-бар "Аланда", находящ се в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 53-55, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени цитираната заповед съдът е приел, че макар формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, заповедта е необоснована. Съдът, след преценка на представените доказателства по делото е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност. Административният съд е изложил мотиви, че в конкретния случай налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, не отговаря на нито една от целите на налагането на принудителни административни мерки, които са закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба. Посочил е, че ПАМ е наложена преди образуване на административно-наказателно производство и преди издаване на акт за установяване на административното нарушение и е преценил за недопустимо мярката да се налага без нарушителят да има качеството административно наказано лице. Въз основа на изложеното съдът е приел, че запечатването е допълнителна санкция, извън предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, което противоречи на законоустановената цел на ПАМ и съставлява превратно упражняване на власт. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Жалбата е основателна. При правилно установена фактическа обстановка, съдът в обжалваното решение е приложил неправилно материалния закон и е достигнал до необосновани правилни изводи. Касационната инстанция установява, че между страните няма спор по фактите. Съгласно изложеното в заповедта за налагане на ПАМ, при проверка, извършена на 20.11.2018 г. в търговския обект на "Огием" ЕООД, гр. Варна коктейл-бар "Аланда", при контролна покупка на 3 бр. чай и 1 бр. минерална вода на обща стойност 6, 58 лева, платени в брой, не е издаден фискален бон от наличното, монтирано и работещо фискално устройство в обекта. С така описаната фактическа обстановка, в случая е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането в брой. Въз основа на установеното нарушение на съответната разпоредба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност и независимо от ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС с последиците по чл. 187 ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. За органа не е налице възможност за самостоятелна преценка дали да наложи принудителна административна мярка при осъществено административно нарушение, включващо се в предметния обхват на хипотезата на чл. 186 ЗДДС. Поради това излагането на конкретни мотиви относно целите, които се преследват с налагането на мярката също не е необходимо, стига административното нарушение да е в достатъчна степен индивидуализирано, за което в случая не се спори. Определеният в заповедта срок за налагане на принудителната административна мярка е 7 дни, който е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни и е по-близък до минимума, като са изложени подробно основанията, мотивирали органа за продължителността на срока. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение на несъответствието на наложената ПАМ с целта на закона. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. Законът императивно предвижда в чл. 186, ал. 1 ЗДДС в кои случаи се налага принудителната административна мярка по чл. 186, като органът действа в условията на обвързана компетентност. С оглед на това, след като законодателят изрично е посочил, че в тези случаи следва да бъде наложена ПАМ – "запечатване на обект за срок до един месец" и фактическата обстановка съответства на хипотезата на нормата, (което е установено в хода на производството), то налагането на принудителната административна мярка от този вид във всеки случай съответства с целта на закона. Неправилно е и разбирането на съда, че е незаконосъобразно налагането на ПАМ преди установяване на нарушението с акт и образуване на административнонаказателно производство. Видно от горецитираната норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, заповедта за налагане на ПАМ се издава при наличието на предвидените предпоставки, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Това означава, че образуването на административнонаказателно производство не оказва в случая съществено влияние върху административното производство по издаване на заповедта за ПАМ. Приходният орган действа в условията на обвързана компетентност, като ирелевантно за казуса е образуването на административнонаказателно производство. Наложената ПАМ няма санкционен характер, а е с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях. Независимо от изложеното, пред касационната инстанция се представя издадено на 4.01.2019 г. наказателно постановление за констатираното нарушение – неиздаване на фискален бон за извършено плащане в брой - с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу спорната заповед. При този резултат на делото и предвид своевременно направеното искане, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение