Решение № 71 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1496/2018 г.

Решение № 71 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1496/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община - район "Красна поляна" против решение № 7575 от 11.12.2017 г., по адм. дело № 9751/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № РКП17-РД56-188/09.08.2017 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответните страни не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорването за допустимо, а заповедта за незаконосъобразна поради неспазване на установената форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища е прекратено наемното правоотношение, възникнало от заповед № ЖН-04-81/03.12.1998 г. на кмета на Столична община - район "Красна поляна" за настаняване на А. Борисова и членовете на семейството /домакинството/ й в общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес]. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемна цена или на консумативни разноски повече от три месеца, а в чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е регламентирано прекратяване на наемните правоотношения поради неплащане на наемната цена или консумативни разноски за повече от шест месеца Законодателят изчерпателно е изредил всички обстоятелства, при настъпването на които е налице основание за издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОС за прекратяване на наемни правоотношения. Тази заповед представлява конститутивен индивидуален административен акт. Правилно решаващият съд приема, че посочването за неплатени консумативни разходи, без да се посочва период, за който са натрупани задълженията за консумативи, какъв вид са и техния размер, е незаконосъобразно и препятства съдебния контрол на акта. Видно от приложените по делото материали административният орган не е установил и периода, за който не е плащан наем. Това обосновава извод, че в случая е наложителна индивидуализация на по-големия от три месеца период на неизпълнение на задълженията за заплащане на наем, за да е налице основание за прекратяване на наемното правоотношение. Липсата на тази задължителна част от заповедта по чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община правилно е определена като съществено нарушение във формата, което е основание за отмяната й. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,