Решение № 2300 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2012 г.

Решение № 2300 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Фотоволтаичен парк Стоилово" ООД, със седалище гр. Бургас, представлявано от управителя Д. Господинов, подадена чрез адв. Ненчо Драгнев, против решение № 1607 от 25.09.2012 г., постановено по административно дело № 926/2012 г., по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1 от 3.04.2012 г. на началника на отдел "Общинска собственост" при община Малко Търново за отказано разрешение по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване с всички доказателства по делото и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на постановения отказ. В откритото съдебно заседание на ВАС чрез процесуалния си представител адв. Иванов, касационният жалбоподател поддържа жалбата. Претендира разноски по делото. Ответникът - началник отдел "Общинска собственост" при община Малко Търново не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и напълно обосновано. Предлага то като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Бургас се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор, против решение за отказ за издаване на разрешение за отсичане и изкореняване на над 100 дървета от различен вид и храстова растителност в собствените му поземлени имоти с № 016045, № 016046, № 016047, № 016048, постановено от началника на отдел "Общинска собственост" при община Малко Търново. Отказът е мотивиран с липса на крайно уважителни причини по смисъла на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, при наличието на които се издава разрешение за отсичане и изкореняване на повече от пет дървета и е издаден на основание чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. Съдът е събрал относимите доказателства, които подробно е обсъдил и е приел за установено, че жалбоподателят е подал на 14.03.2012 г. заявление за издаване на разрешение за отсичане и изкореняване на дървесна и храстова растителност в собствен земеделски имот, по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. Във връзка с подаденото заявление комисия, назначена от кмета на община Малко Търново, е извършила оглед на процесните имоти и преглед на представените от заявителя документи и е дала предложение да не се издава исканото разрешение. Предложението на комисията е мотивирано с липсата на крайно уважителни причини по смисъла на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. По идентични мотиви е постановен оспорения административен акт. При така установените факти, за които страните не спорят, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, предвид заповед № 153/21.03.2012 г. на кмета на общината /л. 22 от делото/, при спазване на закона. Развил съображения, че в чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ изрично е посочено, че отсичането и изкореняването на повече от 5 дървета (в конкретния случай над 100 бр.) се разрешава само при наличието на крайно уважителни причини, каквито в случая не са посочени и доказани. Посочил, че наличието на ПУП-ПЗ за процесните имоти е ирелевантно за настоящия спор обстоятелство, доколкото производството по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ е специално и в него не подлежат на изследване факти и обстоятелства, относими за производството по Глава седма от ЗУТ (издаване на оценка за съвместимост по ЗБР и ОВОС по ЗООС на инвестиционното предложение). Съдът е преценил като неоснователно и възражението за приложимост на чл. 83 и сл. от ЗГ в това производство, поради това, че по делото не са ангажирани доказателства за завършена процедура по този ред. Приел и че, доколкото е налице вероятност за промяна статута на земята, би отпаднало и основанието за издаване на разрешение по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Понастоящем се повдигат същите възражения против административния акт, които вече са разгледани от съда, но под формата на възражения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда. Неоснователно е възражението за нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/, в относимата за случая редакция/ - ДВ, бр. 65 от 1995 г.), анализирана във връзка с предходната алинея определя, че разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям от пет брой дървета, и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини, а чл. 17 от правилника за неговото прилагане /ППЗОСИ/, приет с постановление № 57 на Министерския съвет от 27 септември 1985 г., обн. ДВ. бр. 90 от 22 ноември 1985 г. определя, че в разрешението по ал. 2 и 3 на чл. 32 от закона се вписват обемът и видът на дървесината. При постановяване на оспореното съдебно решение съдът точно е тълкувал и приложил закона, тъй като в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на крайно уважителни причини за издаване на разрешение по чл. 32, ал. 3 ЗОСИ. По останалите доводи в жалбата: Неотносими към настоящия спор са твърденията в касационната жалба, че по отношение на имотите, предмет на заявлението за изсичане, има разрешение по оценка за съвместимост от Министерство на околната среда и водите, както и влязъл в сила ПУП. Както правилно е приел административният съд, тези обстоятелства са неотносими в производството по чл. 32, ал. 3 ЗОСИ, което е специално, като единствената предпоставка за издаване на разрешение за отсичане на дървесна и храстова растителност по този ред е наличието на крайно уважителни причини. Такива не са посочени в подаденото от настоящия касатор заявление. Разрешението по оценка за съвместимост на МОСВ, както и влезлия в сила ПУП за имотите, върху които се твърди, че ще се реализира инвестиционен проект, не обосновават извод за наличие на крайно уважителни причини, поради което наличието им не обвързва компетентния орган по чл. 32, ал. 3 ЗОСИ да издаде исканото по този ред разрешение. Не представлява крайно уважителна причина и сочената от заявителя необходимост от привеждане на имотите в добър вид, годен за ползването им по предназначение - ниви, мери, пасища, доколкото с оглед намеренията на касатора за изграждане на фотоволтаичен парк, е налице вероятност за промяна предназначението на земята. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на чл. 83 и чл. 84 от ЗГ, доколкото по делото няма данни нито за започнало, нито за приключило производство по такава процедура. Представената с касационната жалба декларация, с посочване, че е подадена на основание чл. 84 от ЗГ, не променя този извод, доколкото същата представлява частен документ, изходящ от страната и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, освен че касае различен от настоящия вид производство. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски, с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,