Решение № 364 от 15.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2018 г.

Решение № 364 от 15.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 251 ГПК. С молба вх. № 8328 от 1.10.2019 година, подадена от Г. И. К. от [населено място] е направено искане за тълкуване на решение № 25 от 1.03.2019 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 1367 по описа за 2018 година, тъй като поради неяснота в диспозитива му не може да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените по делото лихви върху главницата на задължението. Ответникът по молбата Прокуратурата на Република България счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за тълкуване на решението е основателна. С решение № 25 от 1.03.2019 година по гр. д. № 1367/2018 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение е отменено решение № 7 от 12.01.2018 г. по в. гр. д. № 662/2017 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Г. И. К. от [населено място] против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен над размер от 15 000 лева до 40 000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. В останалата му част, т. е. в частта с която искът е уважен до размер на 15000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2016 г. до окончателното и изплащане, въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, пр. І-во ГПК. Така постановеният съдебен акт съдържа неяснота, препятстваща изпълнението на съдебното решение, в т. ч. издаването на изпълнителен лист за присъденото на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение и следващата се законна лихва, поради което следва да бъде тълкувано според формираната от съда воля при постановяването му. С определение № 555 от 13.06.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 7 от 12.01.2018 г. по в. гр. д. № 662/2017 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Г. И. К. от [населено място] против Прокуратурата на Република България е отхвърлен над размера от 15 000 лева до 100 000 лева, т. е. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване само по въпроса за размера на дължимото обезщетение, без да се третира въпроса за следващата се законна лихва, своевременно поискана от ищеца и присъдена с първоинстанционното и въззивното решения. С решението си по съществото на гражданскоправния спор, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е формирал воля за изменение размера на обезщетението, което е дължимо със законната лихва от деня на забавата – 24.06.2016 г., независимо, че в диспозитива на решението не е вписана изрично дължимата законна лихва върху увеличения размер. Предвид изложеното, въз основа на влезлите в сила осъдителни решения следва да бъде издаден изпълнителен лист за общо присъденото обезщетение в размер на 40000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2016 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение