Решение № 5346 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2018 г.

Решение № 5346 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Е. - инспектор в дейност "Инспекторат, паркинги и гаражи" при Община Асеновград, конституиран като поел задълженията на първоначалния касатор К. П., починал на 27.07.2018 г., против решение № 613/15.03.2018 год. по адм. д. № 2302/2017 г. на Административен съд П., с което е отменена Принудителна административна мярка – използване на техническо средство за принудително задържане на ППС "Скоба", извършена на 10.08.2017 г. по отношение на лек автомобил "Опел Астра", с рег. [рег. номер на МПС], наложена на основание чл. 33 от Наредба за организация и контрол при паркиране на МПС и безопасност на движението на превозните средства и гражданите на територията на град А., обективирана в констативен протокол за принудително блокиране сериен № 001283 на Община Асеновград от блокиращ оператор, блокиращ водач и инкасатор. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му. Ответникът Р. Г., [населено място], в подаден писмен отговор от адв. Д. Г., оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Разноски не претендира. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била наложена ПАМ - използване на техническо средство за принудително задържане на ППС "Скоба", извършена на 10.08.2017 г. по отношение на лек автомобил "Опел Астра", с рег. [рег. номер на МПС], наложена на основание чл. 33 от Наредба за организация и контрол при паркиране на МПС и безопасност на движението на превозните средства и гражданите на територията на град А., във връзка с незаплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП на автомобила в определена зона за платено паркиране. За да отмени акта, съдът е приел, че на лицето не е била предоставена възможност да заплати дължимата такса и е приел за основателно, твърдението й, че не е имала мобилно устройство, а наблизо в района не е имало и пункт за плащане в брой. Съдът е приел, че не е доказано от административния орган, че предлаганата услуга "паркиране срещу заплащане" е достъпна и за хора без мобилен телефон, тъй като не може да се вмени на гражданите, които искат да паркират в зони за платено паркиране да притежават мобилен телефон. Административният орган не е представил доказателства и за наличието на инкасатор в района. Съдът е приел, че наложената ПАМ е в нарушение на целта на закона, с каквито мотиви е отменен административния акт. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Спорната мярка е предвидена като възможност в закона с цел заплащане на дължимата цена за паркиране. Тази цел ясно следва от текста на нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на ППС, е установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. За обективирането на предпоставките по текста не се спори по делото. Съобразно чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие Общинският съвет - Асеновград е приел Наредба, с разпоредбите на която е съобразена наложената ПАМ. Видно от представения списък на части от улици, които по генералния план за организация на движението са обозначени за зони за платено паркиране в гр. А., ул. "М.", на която е било паркирано процесното превозно средство, е включена в зона за платено паркиране. Жалбоподателката не е оспорила, че е паркирала в такава зона, а е поддържала твърдение, че от една страна, не е имала мобилно устройство, за да плати таксата за паркиране със съобщение, а и е нямало монтирано устройство за плащане в района, нито служител, който да приеме заплащането на таксата за паркиране. Тези възражения, правилно са възприети от съда като основателни за незаконосъобразността на наложената ПАМ. След като автомобила е паркиран на място, определено за паркиране, водачът е следвал да изпрати кратко текстово съобщение за заплащане на дължимата такса за престой. При липса на мобилно устройство, лицето е предприело необходимите действия за заплащане на таксата за паркиране, но в района не е имало нито служител, на който да плати, нито е имало монтирани устройства за плащане. Основателни са възраженията на жалбоподателката, че не й е била осигурена възможност да изпълни задължението си за заплащане на дължимата такса. От страна на административния орган не са представени доказателства, опровергаващи тези твърдения за невъзможност да бъде платена таксата за паркиране в брой. При липса на доказателства за наличието на достатъчно създадени условия за заплащане на дължимата за паркиране такса, е аргумент към извода за несъответствие на спорната ПАМ с целта на закона. Законово регламентираната цел, която се преследва с прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е заплащане на такси, а не блокиране на МПС като самоцел при липса на създадени условия за плащане на дължимата такса. Ето защо правилно съдът е приел, че наложената ПАМ не е насочена за постигане на законовата цел, с оглед на която е регламентирано ограничението и е постановена в несъответствие с целта на закона, за което е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски не се дължат на касатора, а на ответника по касация, също не се дължат поради изрично заявено, че няма претенция за разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221 АПК Върховният административен съд, първо отделение