Решение № 12020 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3386/2010 г.

Решение № 12020 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3386/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 87 от Закона за убежището и чужденците /ЗУБ/ във вр. с чл. 145 АПК е образувано по жалба на Хакиме Али лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца Бериван Омер, Мехван Омер, Ериван Омер и Шериван Омер, граждани на Ирак, срещу решение № 97/24.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет на Република България. В жалбата са развити оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалноправните норми на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е допуснато обществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не се е произнесъл по реда на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 ЗУБ. С обжалваното административно решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателите на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателите не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната им Ирак и единствено икономическите им проблеми там са основанието за исканата закрила. Обжалваното административно решение е законосъобразно - издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Кандидатката и нейните деца са пристигнали в България нелегално през м. август 2009 г. Подадена е молба рег. № 31/1.09.2009 г. за закрила с оглед несигурната обстановка в Ирак и отвличането на съпруга й през 2005 г. Видно от проведените интервюта кандидатката заявява, че в страната си лично не е имала проблеми в гр. Мусул, където е живяла в семейната къща, не е получавала заплахи и не е арестувана или осъждана. Молителката твърди, че съпругът й е изчезнал през м. май 2005 г., като преди това е получавал заплашителни писма от съседи - араби, тъй като е отказал да им сътрудничи при отвличането и убиването на хора. Тя заявява, че не го е търсила, не го е обявила пред властите, не е била търсена за откуп, както че неговият брат също не го е търсил. Шест месеца след изчезването на съпруга й, кандидатката продава къщата им в гр. Мусул и заминава с децата си в гр. Захо, където живеят сестрите й, купува друга къща, намира работа като шивачка. През м. август 2009 г. решава, че не може да живее в гр. Захо, защото там има араби и те могат да отвлекат нея или децата й. В интервютата заявява, че е напуснала страната си за да осигури по-добро бъдеще и благополучие на децата си. Кандидатката отрича да членува в политическа партия и организация и да се интересува от политика. Заявява, че не е била преследвана поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и убеждение от иракските власти. При така изнесените от кандидатката факти в бежанската й история, същата не отговаря на материалните критерии за бежанец, дефинирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По отношение на нея не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не съществува реална опасност за живота и сигурността на кандидатката, тъй като обстановката в Иракски Кюрдистан, откъдето е жалбоподателката е стабилна. Видно от справка № 2571/31.08.2009 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, Иракски Кюрдистан като цяло остава стабилен след инвазията на САЩ през 2003 г., със забележителен просперитет и развитие на гражданското общество и защита на човешките права. Иракски Кюрдистан остава най-сигурния и стабилен регион на Ирак, въпреки изолираните случаи на терористични действия. От Меморандум от 24.04.2009 г., относно насоките за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище с вх. № 1588/29.05.2009 г. на ДАБ е видно, че вече не може да се говори за повсеместно насилие в Ирак. Съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБЖЖН - "Мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Ако върши това по чисто икономически съображения той е икономически мигрант, а не бежанец". Предпоставките на посочената законова разпоредба и предвид тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. изискват заплахите срещу живота или личността на цивилно лице да бъдат разгледани в по-широк план, а именно при една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". От информацията в становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. В момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". При така установените факти се обосновава извод, че спрямо молителката не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут, съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 9 ЗУБ, поради което постановения отказ на председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен и обоснован. Твърденията за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на произнасяне по чл. 75, ал. 5 ЗУБ от страна на административния орган, относно сигурността на държавата за чужденеца, в която следва да бъде върнат са неоснователни. Цитираната разпоредба е отменена с ДВ, бр. 52/29.06.2007 г. в сила от 3.07.2007 г., поради което е неприложима. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,