Решение № 6881 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2018 г.

Решение № 6881 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. от [населено място], обл. Р., ЕГН [ЕГН], срещу решение № 33/10.10.2018 година на Административен съд гр. Р. по адм. д. № 420/2018 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 18-0247-000107 от 30.07.2018 г., издадена от началника на РУП при ОД на МВР Р., РУ гр. Б.. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл. 171, т. 2 а, б. "б" от Закон за движение по пътищата(ЗДвП), а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда", за срок от 6 месеца. Релевира възражения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и обективната истина, и това е довело до погрешния му извод за законосъобразно налагане на предвидената в чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за събиране на доказателствени средства за установяване на действителната фактическа обстановка. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, началникът на РУП гр. Б. при ОД на МВР гр. Р. в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Р. е заповед № 18-0247-000107 от 30.07.2018 г. на началника на РУП при ОД на МВР Р., РУ гр. Б., с която на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б" от Закон за движение по пътищата на М. Д. от [населено място], обл. Р. е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се във "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда", за срок от 6 месеца. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд въз основа на подробен анализ на доказателствените средства, установена съответстваща им фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, е мотивирал законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно: Касаторът възразява на първо място срещу установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Твърди, че съдът не е събрал всички относими доказателствени средства. При непълнота на доказателствата е установил факти, които не съответстват на обективната истина. Съставът на ВАС не споделя това възражение: От събраните от АС гр. Р. писмени и гласни доказателствени средства, безспорно се установява, че на 27.07.2018 г., в с. Ц. касаторът М. Д. е управлявал собствения си лек автомобил марка "Ауди 6" с рег. [рег. номер на МПС], след употреба на алкохол – 0. 88 промила, установена чрез измерване, извършено около 00: 10 часа с техническо средство " Дрегер Алкотест 7510" с фабричен № ARВВ 0088. След извършено химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, била установена концентрация 0. 97 промила. Касаторът твърди, че по делото не се доказва на посочената дата той да е управлявал процесното МПС, като посочва като шофьор на автомобила разпитания като свидетел пред първоинстанционния съд Т. И.. Касационната инстанция приема за неоснователен довода на касатора, че от съвкупния анализ на доказателствените средства в процеса се установява именно този извод, както и възражението, че първоинстанционният съд е постановил решението си при непълнота на доказателствата. За деянието, представляващо административно нарушение на първо място е съставен Акт за установяване на административно нарушение, бланков № 455274 от 27.07.2018 г. (л. 2 от преписката). Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в графата за обяснения/възражения, приетото за нарушител лице М. Д. е записало "Една бира пих, желая кръвна проба". Други възражения, относно авторството на деянието г-н Димитров не е правил. За първи път такива се представят в жалбата срещу административния акт. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. Т. И. в частта им относно факта кой е управлявал МПС непосредствено преди на г-н Димитров да е взета проба за алкохол чрез измерване с дрегер. Нито г-н Димитров, нито г-н Илиев на мястото на нарушението не са съобщили, че управлявал автомобила е г-н Илиев, а не г-н Димитров. Този факт не е отбелязан в АУАН. Показанията на св. Илиев, дори и и да подкрепят тезата на г-н Димитров правилно са пренебрегнати от първоинстанционния съд като изолирани от останалите доказателствени средства, които са логични, последователни и в пълнота илюстрират фактическата обстановка по случая. За разлика от тях, показанията на св. Илиев възникват като доказателствено средство на съдебна фаза, за да потвърдят позиция на г-н Димитров, която последният защитава едва в съдебна фаза, и възражения в каквато насока не е направил в хода на административното производство. На следващо място, въз основа на така съставения АУАН на М. Д. е издадено наказателно постановление от 08.08.2018 г., с което за нарушението, на основание чл. 171, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на оспорващия са наложени административни наказания – "глоба" в размер на 1000 лева и "лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца" (л. 24 от преписката). Като доказателства по делото първоинстанционният съд правилно е ценил и съставените докладни записки, както и свидетелските показания на свидетелите Н. Синабов и С. С.. В докладните записки, съставени с дата 02.08.2018 година, и мл. автоконтрольор Н. Синабов и мл. ПИ С. С. описват подробно и безпротиворечиво случилото се на 27.07.2018 г., в с. Ц.. Те обясняват, че на посочената дата, около 00. 00 часа, след разпореждане на дежурния ОДЧ при РУП гр. Б., са тръгнали по сигнал на тел. 112 за битов скандал в с. Ц.. При навлизане в селото, по централната улица "Цар Освободител", на кръстовището с ул. "Б. К." те видяли паркиран автомобил Ауди, с рег. [рег. номер на МПС]. Автомобилът присветнал с фарове. Отворила се вратата на водача и видяли само едно лице - управляващия автомобила, което заявило, че ще ги заведе до битовия скандал. То потеглило към адреса – ул. "Р." ..№... с автомобила си, а полицейските служители го последвали със служебния автомобил плътно, като автомобилът, който следвали бил управляван няколко улици до адреса именно от лицето М. Д.. При пристигане на адреса полицейските служители констатирали, че скандалът вече бил преустановен. След като водачът му слязъл пред дома, полицаите му поискали документите, но установили, че лъха на алкохол. Това наложило да извършат и проверка с техническо средство " Дрегер Алкотест 7510", което показало наличието на алкохол у тествания водач. На този адрес служителите на РУП Б., при спирането си и излизане от служебния автомобил не са видяли лицето Т. И.. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че и в двете докладни записки тези факти са изписани точно, ясно и безпротиворечиво, като те напълно съответстват на показанията на свидетелите Синабов и Стефанов, дадени в открито съдебно заседание на 02.10.2018 година. Разпитани като свидетели по делото полицейските служители Синабов и Стефанов излагат подробно същата фактическа обстановка, описана в изходящите от тях докладни записки по случая. Св. Синабов установява, че познава лично жалбоподателя, тъй като и друг път е ходил по сигнал за битови скандали и сочи, че на 27.07.2018 г., в с. Ц. са били посрещнати лично от Димитров. Последният ги е чакал в личния си автомобил, присветнал с фарове, отворил си вратата и се показал. Дори разменили няколко думи, като Синабов попитал дали Димитров е подал сигнала. Отговорът бил положителен и едва след това двете коли тръгнали към адреса, като л. а. Ауди, с рег. [рег. номер на МПС] бил управляван именно от жалбоподателя Димитров. След срещата с жалбоподателя, който бил единственото лице в чакащия ги автомобил, по централната улица на населеното място до адреса на ул. "Р.", полицейската кола се е движила плътно след колата на Димитров, бавно, тъй като улиците са разбити. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, почиващи на показанията именно на свидетелите Стефанов и Синабов. Както съдебният състав посочи по-горе, версията на Димитров относно трето лице, което управлявало автомобила се появява едва като защитна, без лицето да е направило възражение срещу установеното авторство на деянието на мястото на проверката. На това място, лице на име Т. И. не е посочено като водач на автомобила. Първоинстанционният съд, за да обоснове изводите си от фактическа и правна страна е направил подробен, прецизен и пълен анализ на доказателствените средства в процеса, като въз основа на тях е и правилният му извод относно авторството на деянието. По делото е доказано, че водачът е управлявал МПС с алкохол в кръвта с концентрация над 0, 5 промила, поради което и правилен се явява извода на АС Р., че установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 а от същия н. а. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Въз основа на анализ на писмените доказателства по делото, АС гр. Р. е обосновал правилен извод за издаване на обжалвания пред него административен акт от компетентен орган, във валидна писмена форма. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в административната преписка. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като органът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т. 2 а, б. "б" е процесната: " прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда", за срок от 6 месеца до една година. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП, е необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки, а именно: собственикът на автомобила да е управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, които факти да са установени чрез допустими и относими доказателствени средства. Срокът на мярката е минималният. Като е обосновал, че Заповед № 18-0247-000107 от 30.07.2018 г. се явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/10.10.2018 година на Административен съд гр. Р. по адм. д. № 420/2018 година. ОСЪЖДА М. Д. от [населено място], обл. Р. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Р. сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото за касационна инстанция. Решението е окончателно.