Решение № 6149 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13433/2012 г.

Решение № 6149 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13433/2012 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 245 и следващите АПК. Образувано е по искане от Минка Иванова Велева, с. Трънково, Община Раднево за отмяна на Решение № 44 от 15.03.2012 г. по гр. дело № 1161/2011 г. на Новозагорския районен съд. С него е прогласена нищожността на Решение № 06333/24.10.2011 г., издадено от Общинска служба по земеделие, гр. Нова Загора, като последващо Решение, издадено след Решение № 06333/23.112004 г., без да са били налице законовите предпоставки за това. Твърди, че земеделските земи са в намалени размери, местоположение, граници и е налице промяна на кръга от правоимащите наследници. Ответникът Митко Славов Димитров оспорва молбата като процесуално недопустима по подробно изложени съображения. Общинска служба по земеделие, гр. Нова Загора, чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност на атакуваното Решение. Съдът, като преценява процесуалната допустимост на молбата, намира за установено следното: В уводната част на искането, молителката се позовава на чл. 304 от ГПК. Съдът обаче не е обвързан от правната квалификация, която е направена от пълномощника на молителката, а от твърденията в обстоятелствената част. Макар в първите два пункта от нея да се твърди нищожност и недопустимост на съдебното решение, то молителката не е страна в съдебното производство, поради което искането не би могло да се квалифицира, като касационна жалба и да се разглежда по реда на чл. 208 и следващите от АПК, като се обяви решението за нищожно или се обезсили, като недопустимо. Отделно от това в т. 3 от искането, страната изрично се позовава на отмяната на влезли в сила решения. Тези две групи обстоятелства дават основание на съда да разгледа молбата, като искане по реда на раздел втори от глава четиринадесета АПК и по специално по чл. 246, ал. 1 от АПК - отмяна по искане на трето лице, уточнение, което се прави едва в писмената защита. Преценена на това основание тя е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Производството пред районния съд е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Митко Славов Димитров против Решение № 06333 от 24.10.2011 г. на поземлена комисия - община Нова Загора. С него е възстановено правото на собственост на наследниците на Слави Димитров Славов и на наследниците на Димитър Славов Бинев на земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Бял кладенец, Община Нова Загора. Това произнасяне било трето по ред на Службата по едно и също заявление. Съдът се е позовал на стабилността на административните актове. ОСЗ Нова Загора с трите си решения третирала едни и същи земеделски земи, но възстановявала правото на собственост на различни лица. Съдът е приел, че не са налице изброените в чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ предпоставки: не са допуснати закононарушения, не са били установени нови обстоятелства или нови писмени доказателства и предвидените в тази норма срокове били изтекли. При тези данни по делото, съдът намира искането за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на решението на районния съд за неоснователно. Право да искат отмяна на посоченото основание имат лицата, спрямо които решението има сила и е неблагоприятно, макар да не са били страна по делото. Молителката трябва обективно да има качеството на заинтересовано лице и да не е участвала в съдебната фаза по обжалването на административния акт. В производството пред поземлената комисия и в това пред съда по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, тя обаче не притежава такова качество. Поземлената комисия е специално създаден държавен орган по възстановяване на собствеността, пред който не се развива спорно, двустранно, състезателно производство. Тъкмо обратното - в производството участва само заявителят. Въз основа на заявлението му и приложените писмени доказателства, комисията установява легитимацията му на собственик на внесена в ТКЗС земя. Пред нея не би могъл да се разрешава спор за материално право, а тъкмо такъв е налице между молителката в настоящото производство и заявителят по преписката. Такива спорове се разрешават единствено по исков ред, който в конкретния случай е този по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. А в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което се упражнява съдебен контрол върху законосъобразността на актовете на поземлената комисия - понастоящем ОСЗГ, освен нея участва само заявителят, но не и трети лица, претендиращи съсобствени права върху същите имоти. По тези съображения подаденото искане за отмяна на съдебното решение е неоснователно и следва да се отхвърли. В този смисъл е постоянната и безпротиворечива практика на Върховния административен съд. Примери за такава са: определение № 1020 от 7.02.2003 г. по адм. дело № 8453/2002 г.; определение № 1710 от 24.02.2005 г. по адм. дело № 10492/2004 г.; определение № 3582 от 27.03.2008 г. по адм. дело № 7723/2007 г.; решение № 5226 от 28.05.2007 г. по адм. дело № 3307/2007 г.; решение № 13207 от 20.12.2007 г. по адм. дело № 9593/2007 г.; решение № 14390 по адм. дело № 9893/2008 г.; решение № 8374 по адм. дело № 4754/2008 г. и др. Водим от гореизложеното Върховният административен съд, четвърто отделение