Решение № 10537 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2012 г.

Решение № 10537 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян и от Шукрия Салихова Карахасанова от с. Дирало, общ. Мадан, против решение № 334 от 28.11.2011 г. по адм. дело № 321 по описа за 2011 г. на Смолянския административен съд. В касационната жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, са изложени доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 2 от КСО като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която е отменено издаденото от касатора решение № 30 от 18.08.2011 г. и оставеното в сила разпореждане № 4809206072 от 8.07.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в размер на 5140,13 лв. за периода 18.12.2007 г. - 28.02.2011 г. ведно със законната лихва в размер на 1674,37 лв. за периода 11.02.2008 г. - 7.02.2011 г. В касационната жалба на Шукрия Салихова Карахасанова от с. Дирало, общ. Мадан, са изложени доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата против решение № 30 от 18.08.2011 г. и оставеното в сила разпореждане № 4809206072 от 5.07.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" за отмяна на издадените разпореждания за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за прекратяване на пенсията. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Предмет на оспорване в производството пред Смолянския административен съд е решение № 30/18.08.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, с което са оставени в сила разпореждания № 4809206072/5.07.2011 г. и № 4809206072/8.07.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". С първото разпореждане са отменени разпореждане № 15/3.10.2008 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Шукрия Салихова Карахасанова, считано от 18.12.2007 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, по заявление, подадено на 11.12.2007 г., както и разпореждане № 45 от 18.02.2008 г. С второто разпореждане лицето е задължено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО да възстанови недобросъвестно получените суми за пенсии за периода 18.12.2007 г. - 28.02.2011 г. в размер на 5140,13 лв. ведно със законната лихва в размер на 1674,37 лв. към 7.02.2011 г. Решението на Смолянския административен съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон в частта, с която е отхвърлена жалбата против решение № 30/18.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян и оставеното с него в сила разпореждане № 4809206072/5.07.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". След подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че жалбоподателката не е представила изискуемите от чл. 40, ал. 1 - 3 от НПОС документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж като тютюнопроизводител в АПК, с. Върбина, с продължителност 24 години, 7 месеца и 18 дни през периода от 1.01.1963 г. до 31.12.1990 г. Като се е позовал на безспорния факт, че жалбоподателката не фигурира в разплащателните ведомости за посочените периоди, съдът законосъобразно е приел за оборена материалната доказателствена сила на трудовата книжка като официален документ по смисъла на чл. 347 от Кодекса на труда. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 347 от Кодекса на труда, са неоснователни. Записванията в трудова книжка, издадена на 14.06.1986 г., не се ползват с предвидената от чл. 347 от Кодекса на труда обвързваща доказателствена сила предвид очевидните неточности и хронологични несъответствия. В трудовата книжка на Звездица Асенова Славчева (Шукрия Салихова Карахасанова) е отразен придобит трудов стаж на длъжност "тютюнопроизводител" в АПК, с. Върбина, от 1.01.1963 г. 31.12.1990 г. с продължителност 23 години, 2 месеца, 20 дни. Съгласно чл. 17 от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.) и чл. 348 от Кодекса на труда (редакция - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) трудовата книжка се предава на предприятието при постъпването на работа и се съхранява от него. При прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на придобития стаж се заверява с подписите на компетентните длъжностни лица и се връща на работника. В представената трудова книжка от 1986 г. е отразен придобит трудов стаж преди издаването й, считано 1.01.1963 г., който не е заверен с печата на предприятието - ТКЗС, с. Върбина. Поставен е само един кръгъл печат на прекратеното АПК, с. Върбина. Не е отбелязано прекъсване на трудовия стаж и други обстоятелства, които са причинили несъответствието между продължителността на календарното време и продължителността на трудовия стаж. Представеното при отпускането на пенсията удостоверение по образец УП-3 с изх. № 18/18.01.2005 г., издадено от Общинска администрация - Мадан, удостоверява трудов стаж, който не съответства на данните от запазените разплащателни ведомости. На жалбоподателката е признат осигурителен стаж като тютюнопроизводител в ТКЗС - с. Върбина за периода 1.01.1965 г. - 31.12.1991 г. с продължителност 8 години, 10 месеца и 28 дни съобразно наличните данни от платежно-разплащателните ведомости, отразени в констативен протокол № 170 от 29.06.2011 г. на контролен орган на РУСО - Смолян и констативен протокол № 4712 от 28.10.2010 г. за извършена проверка в "Обединен осигурителен архив" при РУСО - Пловдив. Ирелевантни за изхода на спора са доводите на жалбоподателката във връзка с Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник. По делото не са представени други автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС, съдържащи достатъчно данни за придобит от лицето осигурителен стаж за разликата от 8 години, 10 месеца и 28 дни до първоначално зачетените 24 години, 4 месеца, 18 дни. С оглед на установената фактическа обстановка следва да се приеме, че с разпореждане № 15 от 03.10.2008 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст е била отпусната неправилно, тъй като лицето не е изпълнявало условието за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО (ДВ, бр. 110 от 1999 г.). Оспорените административни актове, с които разпорежданията за отпускане и последващите за изменение на пенсията са отменени и пенсията е прекратена, са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Смолянският административен съд е постановил правилно решение. Решението на Смолянския административен съд е постановено при правилно прилагане на чл. 114, ал. 1 и 2 от КСО в частта, с която решение № 30/18.08.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, е отменено в частта, оставяща в сила разпореждане № 4809206072/8.07.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии в размер на 5140,13 лв. за периода 18.12.2007 г. - 28.02.2011 г. ведно със законната лихва в размер на 1674,37 лв. за периода 11.02.2008 г. - 7.02.2011 г. След преценка на събраните доказателства съдът обосновано е приел, че не са налице индиции за недобросъвестно поведение на пенсионера. Данните по делото сочат, че лицето е действало със съзнанието, че е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на горния извод на първоинстанционния съд, са неоснователни. При подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст ответницата по касация е представила документи, вкл. удостоверения по образец, с които се е снабдила по реда на закона. Тя не е декларирала или затаила неверни данни или обстоятелства от значение за отпускане на пенсията. Видно от доказателствата по делото, установяването на действителния стаж на лицето е наложило извършването на допълнителни проверки на запазените архиви. При преценка на всички представени документи към заявлението административният орган е имал възможност своевременно да изиска представянето на други налични документи и да извърши проверки в архивохранилището, за да осигури издаването на законосъобразно разпореждане по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,