Решение № 8655 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 884/2020 г.

Решение № 8655 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 884/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на К. К. от [населено място] против решение № 2080 от 24.10.2019 г., постановено по адм. д. № 681/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, в частта му, с която жалбата е отхвърлена. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в посочената му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, в отговор от 11.12.2019 г., чрез юрисконсулт Вълчанова, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорената част на решение № 2080 от 24.10.2019 г., постановено по адм. д. № 681/2019 г., съставът на Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на К. К. от [населено място] против решение № 2153-15-61 от 1.03.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, в частта му, с която е оставено в сила разпореждане № [ЕГН]/протокол № 3045-15-2 от 31.01.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пловдив. След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Първоинстанционният съд е разяснил делото изцяло и е постановил решението въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, без да допусне твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят не е искал от първоинстанционния съд да бъде представено заверено копие от оригиналното му пенсионно досие, което по негови твърдения вече е намерено, както и документ от ответника, от кой момент е бил известен за намирането на цитираното досие и на коя дата е било образувано административно производство по изясняване на пенсионните му права. Тези доказателствени искания, изложени едва към 26.05.2020 г. в касационното производство, са в противоречие с нормата на чл. 220 АПК. Освен това от представените от касатора писмо вх. № 4498 от 9.03.2020 г., издадено от ОДМВР - Пловдив, отдел "Икономическа полиция" и протокол по адм. д. № 1549/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, не установяват факти и обстоятелства относно пенсионното досие на К., а се отнасят до друго лице. Правилно първоинстанционният съд не е възприел изготвената по искане на жалбоподателя икономическа експертиза, тъй като не отговаря на изискванията на разпоредбите на чл. 70 КСО, в редакцията им относима към момента на първоначалното отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, чието възстановяване се претендира от органите на Териториално поделение на НОИ – Пловдив. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс. Предметът на спора пред първоинстанционния съд се свеждал именно до добросъвестността на К. К. при получаване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. От разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-43 от 28.09.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пловдив става ясно, че цитираната пенсия е била отпусната на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, при осигурителен стаж от ІІ категория труд 12 г., 9 м. и 8 дни; осигурителен стаж от ІІІ категория труд 12 г., 10 м. и 23 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 КСО 10 г., 11 м. и 8 дни, при общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд общо 61 г., 8 м. и 5 дни. След проведеното по реда на чл. 108 КСО административно производство, в което е участвало и заинтересованото лице, пенсионното досие на което е възстановено въз основа на документи по чл. 40, ал. 1 и 2 НПОС, е установен осигурителен стаж от ІІ категория 6 месеца; осигурителен стаж от ІІІ категория 31 г., 1 м. и 6 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 КСО 3 г., 9 м. и 17 дни, при общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд 43 г., 1 м. и 12 дни. Следователно се касае до различия в осигурителния стаж към момента на първоначалното отпускане на пенсията и след възстановяване на пенсионното досие, които не се дължат само на категоризирането на труда, както твърди касатора. Наред с казаното, се установява и липса на преференциалните предпоставки на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО за ранно пенсиониране. С решение № 1774 от 24.10.2017 г., постановено по адм. д. № 807/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив жалбата на К. К. против решение № 2153-15-32 от 21.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив и разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-43 от 28.09.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пловдив, е отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 944 от 23.01.2019 г., постановено по адм. д. № 176/2018 г. на Върховния административен съд, VІ отделение, което е окончателно. Следователно въпросите относно дължима ли е била пенсията към 26.10.2000 г., от кой момент К. е имал право на пенсия и в какъв размер, не подлежат на обсъждане по настоящото дело. При посочените по-горе в мотивите различия в осигурителния стаж към момента на първоначалното отпускане на пенсията и след възстановяване на пенсионното досие, не може успешно да се поддържа теза за добросъвестност при получаване на цитираното осигурително плащане. Това е така, тъй като полагането на труд в продължителен период от време оставя в съзнанието на човека трайни следи. Не следва едно лице да не е наясно колко години е работило и ако му бъде отпусната пенсия при зачетен осигурителен стаж в по-голям размер, то да има субективната нагласа, че тази пенсия му се полага. Казаното се отнася и до знанието му дали е работил постоянно в хладилни помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температури по-ниски от минус 10 градуса С. От данните по първоинстанционното дело безспорно се установява, че К. К. е получил недобросъвестно суми за осигурителни плащания, представляващи надвзета пенсия, поради което и на основание чл. 114, ал. 1 КСО, дължи възстановяването им, заедно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, съдът е постановил решението си при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. От това естество са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са били допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт. При този изход по спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Териториално поделение на НОИ - Пловдив се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2080 от 24.10.2019 г., постановено по адм. д. № 681/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав. ОСЪЖДА К. К. от [населено място], [улица] да заплати на Териториално поделение на НОИ - Пловдив, гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7 сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.