Решение № 7683 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9280/2018 г.

Решение № 7683 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9280/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, гр. София, срещу решение № 1083 от 22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 727 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли определението да бъде отменено. Ответникът - "И&О Сървисез" ООД, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не се установяват сочените в жалбата нарушения. Мотивираният извод на съда е за наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е обосновано и е съобразено с обобщената практика в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на ВАС, с което се приема, че изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по предявена от "И&О Сървисез" ООД искова молба от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Агенция по вписвания, представлявана от Изпълнителния директор, с която се претендират имуществени вреди в размер на 255 лв. представляващи адвокатски хонорар и държавна такса за обжалването на незаконосъобразен отказ с посочен № 20170420170331/24.04.2017 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията. С обжалваното решение административният съд е осъдил на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Агенцията по вписванията, представлявана от Изпълнителния директор да заплати на "И§О Сървисез" ООД, с предишно наименование "Г. 2015" ЕООД, сумата от 255 лв., както и сумата от 450 лева деловодни разноски. Съдът е приел, че са налице трите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Налице е отказ, отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение на съд. За ищеца е настъпила имуществена вреда – неблагоприятно изменение на неговата имуществена сфера, тъй като същият е заплатил адвокатски хонорар в размер на 240, 00 лв. и държавна такса за обжалване на отказ – 15 лв. Заплащането на адвокатския хонорар безспорно намалява имуществената сфера на потърсилото адвокатска помощ лице. Наличието на имуществена вреда е пряко свързана с приетото в Тълкувателно решение /ТР/ № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., О., I и II колегия, задължително за съдилищата, че вредата за ищеца е пряк и непосредствен резултат от издадения отказ. Решението е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Позоваването на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС е неправилно поради това, че посоченото тълкувателно решение има различен предмет. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Следователно, в случая е налице процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по регистрация. Съобразно изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице е процесуален ред, по който изведеното като искова претенция вземане да се претендира, което обосновава извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. По горните съображения решението, с което административният съд се е произнесъл по предявената претенция за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по т. дело № 533/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото прекратено. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 1083 от 22.05.2018 г. по адм. дело № 727 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна. Прекратява производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ АГЛИКА АДАМОВА: Считам, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Въпросът на кой съд е подсъден искът за заплащане на сторените в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ разноски е безпротиворечиво разрешен в практиката на смесени петчленни състави на Върховния административен съд и Върховния касационен съд и почива основно на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно - охранително /каквото беше до този момент и се водеше от окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия / при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията / В този смисъл Харис, О'Бойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека, Сиела Норма АД, 2015/. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право. Искът е доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение и държавна такса по търговското дело е доказано, посредством представените документи - договор и разписки. В касационната жалба няма доводи за съществени процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата. По изложените съображения, считам, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Съдия Адамова: