Решение № 11551 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5393/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Петков, подадена чрез процесуален представител адв. Славчев, срещу Решение 1996 от 28.03.2023г., постановено по административно дело 7309/ 2019г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ).

С касационната жалба е предявено и особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, по реда на чл. 628 ГПК.

В жалбата се излагат аргументи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него да се уважи предявеният иск.

Ответникът Българска народна банка (БНБ) в писмен отговор, подаден чрез процесуални представители гл. юрисконсулт Драгинова и водещ юрисконсулт Щалиянов, моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира разноски по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

1. Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че не са налице основания да бъде уважено направеното с касационната жалба на К. Петков особено искане за отправяне на преюдициални въпроси до СЕС по реда на чл. 628 ГПК.

Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностна правна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се провери въз основа на това тълкуване дали има противоречие на националното право с норми на европейското право. В процесния случай формулираните въпроси не покриват изискванията за отправяне на преюдициално запитване.

Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно- за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е обект на съдебния контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС. Такова задължение не съществува, а запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана.

В случая особеното искане на касатора за преюдициално запитване е неоснователно, тъй като отговори на формулираните въпроси произтичат ясно и недвусмислено от двете предишни решения, по дело C-571/16 и С-501/18 на СЕС.

При неоснователността на искането за отправяне на преюдициално запитване, то подлежи на отхвърляне.

2. Делото е образувано след постановяване на Решение 842 от 26.01.2023г., по адм. дело 5567/ 2022г. на Върховния административен съд, с което е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, производството по иска на К. Петков, срещу Българска народна банка за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С обжалваното решение на АССГ е бил отхвърлен предявеният от К. Петков срещу БНБ иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционният съд установил, че исковата молба на К. Петков за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е била оставена без разглеждане с Решение 2237/ 04.04.2022г. на АССГ, с което съдът се произнесъл по обективно съединени искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, основани на неправомерни действия на БНБ, изразяващи се в неоправдани и непропорционални мерки по отношение на КТБ, като същите не са насочени към оздравяване на банката, дължими се от приложими с директен ефект норми на правото на Европейския съюз, както и бездействие, изразяващо се в упражняването на недостатъчен надзор, което е влошило положението на КТБ.

С Решение 842 от 26.01.2023г., постановено по адм. дело 5567/ 2022г. Върховният административен съд отменил решението в тази му част и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия с мотив, че не била налице идентичност на двете искови претенции, като оставил в сила решението в останалата му отхвърлителна част.

Решаващият съд преценил иска за неимуществени вреди за неоснователен. Посочил, че с влязлото в законна сила Решение 2237/ 04.04.2022г. на АССГ не било констатирано незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ, поради което липсвал съществен елемент от фактическия състав на отговорността за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С тези мотиви отхвърлил изцяло исковата претенция за неимуществени вреди и осъдил К. Гатев да заплати разноски на ответната страна.

3. Решението е правилно, но поради съображения различни от изложените от адм. съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.

В случая е предявен иск за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди в резултат на фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките.

Приложимият ред за искове за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от нарушения на правото на ЕС следва да се разглеждат по реда на чл.203 АПК и чл.2в ЗОДОВ. Следва да се отчете и приетото в т. 143 и т. 146 от решението на СЕС по дело С-571/ 16, че макар само по себе си изискването- за предварителна отмяна на акта да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна.

Действително нарушенията на правото на Европейския съюз могат да породят неимуществени вреди. Претърпените такива вреди подлежат на обезщетяване, ако се установи наличието им заедно с останалите елементи от фактическия състав на отговорността достатъчно съществено нарушение, пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между нарушението и вредата.

В случая обаче не може да се направи заключение, че притесненията и безпокойството, преживени от ищеца, са били причинени пряко и непосредствено от допуснатото от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз.

Ищецът е изпитвал притеснения по отношение на всички свои вложения в банката, но те са надвишавали гарантирания размер от 196 000 лева. В тази връзка неоснователно е възражението за допуснато от съда нарушение, изразяващо се в недопускане на събирането на доказателства, тъй като доказателствените искания касаят само имуществената претенция, по която има влязъл в сила съдебен акт. Не са ангажирани доказателства, подкрепящи твърденията, че преживените негативни емоции, следват единствено от административната дейност на БНБ. С оглед липсата на доказателства за претърпени неимуществени вреди, правилно съдът е отхвърлил иска като недоказан по основание и размер.

При сериозните ликвидни проблеми на "Корпоративна търговска банка" АД, свързани с исковия период, вероятно е именно те да са причинили безпокойство на ищеца, а не конкретно забавата на Българската народна банка да приеме решение, което да открие за изплащането на депозитите от вложителите. Дори със закъснение, депозитите със сигурност биха били изплатени, тъй като плащането е гарантирано от държавата.

Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,