Решение № 2753 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция Национална полиция /ГДНП/, чрез процесуален представител, срещу решение 4533/05.11.2024 г. по адм.дело 564/2024 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена негова заповед 3286з - 2192 /11.06.2024 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - П. Г. С., с адрес в гр. Любимец, в писмено становище и писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. АС, за да постанови обжалваното решение, е взел предвид, че оспорената пред него заповед е издадена на основание чл.68, ал.6 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация /Наредбата/ и с нея е отказано снемане на полицейска регистрация 4336/ 15.03.2009 г. по описа на РУ Свиленград - ОДМВР Хасково, извършена на П. Г. С.. Съдът е изложил мотиви, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и има необходимите реквизити, като са спазени и дадените указания с влязло в сила съдебно решение 1323/26.03.2024 г. по адм.дело 1029/2022 г. на АС - Хасково относно излагане на мотиви за правнорелевантните факти, не са допуснати и съществени административно - процесуални нарушения. АС е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и целта на закона, като между страните няма спор по фактите - а именно че процесната полицейска регистрация е за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК за това, че на 15.03.2009 г. в гр. Свиленград С. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,8 промила. С определение 164/21.07.2009 г. по НОХД 418/2009 г. по описа на Районен съд - Свиленград е одобрено споразумение, по силата на което П. Г. С. се е признал за виновен за горепосоченото престъпление, поради което и на основание чл.343б, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.2, б."б", вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК е осъден на наказание "пробация" със следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца. На основание чл.343 г, вр.чл.37, т.7 от НК му е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от пет месеца, като на основание чл.59, ал.3 от НК е приспаднато времето през което е бил лишен от възможността да упражнява това право. С. е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от НК, считано от 04.03.2013 г. АС е посочил, че разпоредбата на чл.68, ал.6 НК не предвижда основание за снемане на полицейска регистрация за осъдено лице с влязла в сила присъда преди смъртта на лицето. Съхранението от полицейските органи на лични данни за целите на полицейската регистрация попада в приложното поле на чл.1, пар.1 Директива /ЕС/ 2016/680. По силата на чл.4,пар.1, буква "д" Директива /ЕС/ 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по - дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Нормата на чл.5 от същата директива задължава държавите - членки задължава държавите - членки да предвидят подходящи срокове за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, както и процедурни мерки за гарантиране спазването на тези срокове. С решение от 30.01.2024 г. по дело С -118 на СЕС са дадени задължителни за националните органи разрешения на основание чл.633 ГПК вр. с чл.144 АПК. Съгласно тях национално право, при което изтриване на лични данни по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер е възможно само при смърт на лицето, противоречи на разпоредбите на Директива 2016/680. В случая след настъпилата реабилитация по право липсват нови осъждания. Липсват данни и за други висящи наказателни производства. Извършените административни нарушения по Закона за движение по пътищата не са множество, както твърди администраторът на лични данни, като 4 броя наказателни постановления без отбелязвания за влизане в сила за период от 19 години при трудова дейност, налагаща ежедневно шофиране не представляват чести противообществени прояви. АС е направил извод, че понастоящем съхранението на данните по извършената на П. Г. С. полицейска регистрация е в нарушение на чл.4,пар.1, б."в" и "д" от Директива /ЕС/ 2016/680, тъй като съхранението на тези данни вече не е необходимо при преценка на баланса между обществения интерес от съхранението на данните и правото на субекта на изтриване на съхраняваните данни. Решението е правилно като краен резултат. Правилна и в съответствие с решение т 30.01.2024 г. по дело С -118 на СЕС е преценката на съда за противоречие между националната правна норма - чл.68, ал.6 ЗМВР и нормата на чл.5 Директива /ЕС/ 2016/680.Тази директива не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Съдът е обсъдил изложените в оспорения акт мотиви и е достигнал до обоснования извод, че доводите за допуснати от С. административни нарушения по ЗДвП не сочат на необходимост да продължи обработването на личните данни по процесната полицейска регистрация, тъй като последващото им съхраняване и обработване не е свързано с целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателно преследване за извършено престъпление или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за националната сигурност и тяхното предотвратяване. Последващата обработка на личните данни на С. по полицейската регистрация от 2009 г. за целите на предотвратяване на административни нарушения е нелегитимна, тъй като е извън целите на обработката на лични данни, като по Директива /ЕС/ 2016/680, така и извън целите по чл.2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация - а именно защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Предвид изложеното обоснован като краен резултат е изводът, че издателят на оспорения акт, комуто надлежно са делегирани правомощия на администратор на лични данни, е постановил акта си в нарушение на приложимите норми на правото на ЕС и тяхната цел - а именно да се обработват личните данни за период не по- дълъг от необходимия за целите, за които се обработват. С оглед изложеното решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. На ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева - заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ГДНП. Воден от горното и на основание чл. на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение