Решение № 977 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2210/2011 г.

Решение № 977 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2210/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Сливен против решение № 177/17.12.2010 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 216/2010 г. В нея са изложени доводи за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост съдебно решение. Иска се отмяната му. Ответната страна - Кирил Христов Киров представя писмено становище чрез процесуалния си представител, в което оспорва като неоснователна касационната жалба. В него е направено и искане за присъждане на разноски в настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за правилно постановен съдебен акт. Върховният административен съд, пето отделение приема, че подадената от надлежна страна в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът по жалба на Кирил Христов Киров от гр. Сливен отменя заповед рег. № 798/25.06.2010 г. на директора на ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 5 от Правилник за прилагане на Закон за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Относно незаконосъобразността на оспорената заповед съдът приема, че при издаването и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила изразяващи се в липсата на нарочна заповед за образуване на проверка, заповедта не съдържа посочване на коя точно от изчерпателно изброените хипотези на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР изпълва твърдяното нарушение и независимо от индивидуализиране на дисциплинарното нарушение при липсата на нормативна база, указваща точно и конкретно начина на провеждане на строевите прегледи, служителите, които имат право да ги извършват при липсата на посочване в административния акт на норма, която е нарушена не може да се извърши преценка на нарушението. Прието е също така от първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при нарушение на материалния закон, а именно: 1. неправилна квалификация на приетото дисциплинарно нарушение с оглед фактическите констатации, изложени в мотивите на заповедта. Решението е правилно като е постановено в съответствие с приложимия материален закон, без допуснати съществени процесуални нарушения и е обосновано. Настоящата инстанция споделя изцяло задълбочената и прецизна аргументация, дадена от административния съд и мотивирала го да отмени като незаконосъобразна заповедта на директора на ОД на МВР - Сливен. Съдът упражнява следващия се съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 от АПК, в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК като излага подробни правни съображения относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразни са изводите на съда относно неправилната квалификация на дисциплинарното нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - превишаване на правомощия. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че служителят провежда строеви преглед на личния състав на служителите в РУ "Полиция" на 27.04.2010 г. в 14 в качеството си на присъстващ в този момент служител с най-висока длъжност - главен инспектор и под контрола на инспектор Хаджирусев, с което поведение не нарушава служебни задължения като превишава правомощия по служба. Този извод е направен след анализ на всички относими към съдебния спор доказателства. При липсата на нормативна база и утвърдената практика в ОД на МВР - Сливен най-старшият служител да провежда прегледите, законосъобразен е изводът, че е недоказана хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - превишаване на правомощия. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника Киров направените за настоящата инстанция и доказани разноски в размер на 250 лв. изплатен адвокатски хонорар. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение