Решение № 1190 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3440/2007 г.

ВКСIII гражданско отделение11.02.2009 г.докладчик Борислав Белазелков

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решението на Ямболския окръжен съд от 2.02.2007 г. по гр.д. № 426/2006 в частта по иска за установяване неистинността на нотариалния акт по обстоятелствена проверка. ПРЕКРАТЯВА производството по този иск. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Ямболския окръжен съд от 2.02.2007 г. по гр.д. № 426/2006 в установителната част по ревандикационния иск. ОТМЕНЯ решението на Ямболския окръжен съд от 2.02.2007 г. по гр.д. № 426/2006 в останалата част ОСЪЖДА "Т" А., София да предаде на М. Б. М., А. И. М., К. В. Я., М. П. К., М. М. К. и М. М. К., всички представлявани от адв. Р от САК, владението на следния имот: РЕАЛНА ЧАСТ от поземлен имот к.н. 305 по плана за земеразделяне на с. Б., община Е., Ямболска област, целият с площ 12.834 кв.м, която реална част с площ 5.018 кв.м заедно с построените в нея сгради е изобразена графично в приложение № 2 към допълнителното заключение на вещото лице инж. Д. П., което да се счита неразделна част от въззивното и от настоящото решение; ПРИ УСЛОВИЕ, че М. Б. М., А. И. М., К. В. Я., М. П. К., М. М. К. и М. М. К., всички представлявани от адв. Р от САК, заплатят на "Т" А., София сумата 54.000 лева на основание чл. 72 ЗС със законната лихва от днес на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ иска за отменяване на нотариален акт № 125, том I, н.д. 725 по описа на Нотариалната служба при Елховския районен съд за 1997 г.

Мотиви

Решение № 1190 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3440/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Ямболския окръжен съд от 2.02.2007 г. по гр.д. № 426/2006, с което по реда на чл. 218з ГПК е уважен предявеният ревандикационен иск, установена е истинността на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и е отменен нотариален акт за прехвърляне на имот. Недоволен от решението е касаторът "Т" А., София, който го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че наследодателят на ищите е придобил по давност повече отколкото е закупил, както и че давност в негова полза е изтекла. Също неправилно не са отчетени доказаните преустройства на мелничната сграда и новото изграждане на останалите постройки; и евентуално - че в нарушение на съдопроизводствените правила е отхвърлен доказаният по основание иск за подобрения. Ответниците по жалбата М. Б. М., А. И. М., К. В. Я., М. П. К., М. М. К. и М. М. К. я оспорват, като считат, че правилно съдът е приел, че праводателят им е бил собственик на мелницата и земята, върху която е построена тя, тъй като не е оборена доказателствената сила на нотариалния акт от 1946 г. От наследодателя на ищите е отнета земя с площ 10 дка, поради което собствеността върху претендираните 5,018 дка е възстановена, независимо от това че праводателят е разполагал с нотариален акт само за 4 дка. Сградата на мелницата не е надстроявана, а извършените вътрешни преустройства не я променят. Що се отнася до пристройките, те не могат да бъдат отделени от сградата и също не я променят съществено. По възражението за право на задържане касаторите считат, че размерът на обезщетението за подобрения не е доказан, тъй като констатираните от вещото лице работи (машините и съоръженията са движими вещи, а не подобрения) не съответстват по пера на претендираните, не са отделени полезните разноски от необходимите и оценката им е извършена по представени от страната документи, които не са приети като доказателство по делото и без да бъде определена увеличената стойност на имота. Ответникът по жалбата "З" ЕА. (в ликвидация), София не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери служебно допустимостта на обжалваното решение, го намира недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по истинността на нотариалния акт от 1946 г. достоверното с нотариалния акт право на собственост е оспорено, но иск по чл. 97, ал. 3 ГПК за установяване на не обезщетението за истинността на нотариалния акт като документ я не е предявен. Нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка е официален диспозитивен документ. Той е неистинен, ако е неавтенчитен (свидетелстващият документ е неистинен, ако е неавтентичен или неверен). С извършеното оспорване ответникът не е предявил инцидентен установителен иск за установяване неистинността на нотариалния акт (липсва твърдение, че актът е неавтентичен), а само е оспорил удостовереното с него право на собственост. Като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, съдът я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищите са наследници на П. М., който е притежавал поземлен имот, в който е построил мелница. За 4 дка от имота той е имал нотариален акт от 1946 г. по обстоятелствена проверка. Мелницата с принадлежащия й терен от 10 дка е национализирана. Ответникът е закупил национализирания имот от "З" ЕА. (в ликвидация), София през 1997 г. и го владее, като сградата на мелницата е запазена в същия вид след извършени ремонти и преустройства; запазени са и част от съществувалите помощни сграда, като са изградени и нови, които обаче не може да се ползват самостоятелно. От терена може да се обособи самостоятелен имот с площ 5,018 дка, в който се намират мелницата и принадлежащите й помощни сгради и в този обем собствеността е възстановена, поради което за нея е уважен ревандикационния иск, като възражението за право на задържане е отхвърлено, тъй като размерът на обезщетението за необходимите разноски за запазване на имота и за подобрения не е доказан, съответно е призната истинността на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 1946 г. и е отменен частично нотариалния акт от 1997 г. за сделката, с която ответникът е придобил имота. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че собствеността върху национализирания имот се възстановява на лицето, от което е отнет или на неговите наследници, каквито са ищите, а ако възникне спор за собственост, той се разрешава между претендентите за собствеността към момента на национализацията. По същество правилно съдът е приел, че доказателствената сила на нотариалния акт за собственост от 1946 г. не е оборена, но това е без значение за решението по делото. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че възражението за право на задържане следва да бъде отхвърлено. Основателността на възражението е доказана по несъмнен начин и въззивният съд признава това в решението си - ответникът е закупил имота с нотариален акт и е извършил ремонти и подобрения. От заключението на изслушаната експертиза не е доказан размерът на извършените разходи и увеличената стойностна имота. Правилно въззивният съд е допуснал техническа експертиза за установяване на тези обстоятелства, но в нарушение на чл. 130 ГПК е приел, че като размерът не може да се установи от заключението на вещото лице, съдът е свободен от задължението да го определи по своя преценка. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че нотариални актове за сделки може да бъдат отменявани (обезсилвани) по чл. 431, ал. 2 ГПК. Не се отменяват нотариални актове за сделки, когато между страните по сделката бъде признат порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена порочната, развалена или отменена сделка ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е установен или обявен порока, съответно е развалена или отменена сделката. Не се отменяват и нотариални актове за сделки, когато по иск на трето лице е призната или обявена недействителността (непротивопоставимостта) на сделката. Между страните сделката може да не е засегната от порок, а зачитането на недействителността по отношение на третото лице ще бъде гарантирано от вписването на положителното съдебно решение. Не се отменяват също нотариални актове за сделки и при евикция. Между страните сделката е валидна и подлежи на разваляне. Вписването на прехвърлителната сделка в нотариалните книги по партидата несобственика - "отчуждител" с нищо не засяга правата на действителния собственик. На отменявяне и изменяване (частично или напълно обезсилване) подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка. Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо в частта по иска за установяване неистинността на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, поради което следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по този иск прекратено. В установителната част по ревандикационния иск решението е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част. В осъдителната част по ревандикационния иск решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, а в частта по иска за отменяване на нотариалния акт за сделка - в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в тези части по иска за отменянане на нотариалния акт за сделка бъде оставено в сила в тази част поради което следва да бъде обезсилено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК. По делото е установено, че ответникът "Т" А., София владее процесния имот на основание прехвърлителна сделка със "З" ЕА. (в ликвидация), София, без да е знаел, че праводателят му не е собственик. Нотариалният акт за сделката е основание, което е годно да направи приобретателя собственик, поради което той е добросъвестен владелец и като е извършил ремонти и подобрения в имота, му се дължи обезщетение, чийто размер не е установен в заключението на изслушаните съдебно-технически експертизи и следва да бъде определен по преценка на съда на 54.000 лева. Ищтците са собственици на процесния имот, който се владее от ответника без основание, но ответникът, като добросъвестен владелец има право да задържи имота до изплащането на обезщетението за необходимите разноски, които е направил за запазването на имота, както и за извършените подобрения в размер на общо 54.000 лв. Нотариалният акт от 1997 г., с който ответникът е придобил имота, е за сделка, поради което не подлежи на отменяване и изменяване. При този изход на делото разноски по компенсация не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1