Решение № 4456 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2014 г.

Решение № 4456 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станислав Димитров Петков против решение № 31/25.04.2014 г. постановено по адм. дело № 179/2013 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против незаконосъобразно задържане и отвеждане в РУ на МВР - Сливен на 30.07.2013 г. от к. к. "Ичера". В касационната жалба Петков поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска присъждане на направените съдебни разноски. В хода на съдебното производство Петков е починал и на негово място е конституирана като наследник - Христинка Савова Пенева - майка на починалото лице. Ответникът - Тончо Панайотов Конарев - инспектор в отдел "Криминална полиция", при ОДМВР - Сливен, в писмени депозирано становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. След получен сигнал за пребиваване на съмнителни лица в курортния комплекс "Дивеците" - в с. Ичера - органите на полицията са предприели необходимите действия за изясняване самоличността им. Данните по делото безспорно сочат, че се касае за криминално проявени лица с регистрации, висящи досъдебни производства и влезли в сила присъди. Не е установено прилагане на сила или използване на помощни средства при отвеждането им. Престоят на лицата, между които и Петков, в сградата на полицията е продължил от 19.15 часа до 23.50 часа, през което време с тях са проведени оперативни действия. Предвид изложеното неоснователно е твърдението в касационната жалба, че се касае за незаконосъобразно задържане по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. Такава заповед не е издавана, а от доказателствата по делото се обосновава извод, че на жалбоподателя не е правен обиск, същият не е "задържан" в определените за тази цел места, не е завеждан в книгата за 24-часово задържане на лица. При наличие на тези релевантни за спора факти, след като се е съобразил с всички искания и доводи на страните и е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства съобразно приложимата нормативна уредба, съдът е извел обосновани правни изводи за неоснователност на подадена жалба. Не са налице касационни основания за отмяна на постановеното съдебно решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,