Решение № 9242 от 20.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на здравеопазването, чрез процесуален представител, против решение 1826 от 21.03.2022г., постановено по адм. д. 6906/2021г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, с което съдът: Отхвърля жалбата на Министъра на здравеопазването срещу срещу п. I от Решение 430/28.04.2021г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 533/2018г.; Оставя без разглеждане жалбата на Министъра на здравеопазването, в частта, касаеща п. III Решение 430/28.04.2021г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 533/2018г., и прекратява производството по делото в тази част. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Ответникът- Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Ответниците СНЦ Спина бифида и Хидроцефалия-България и С. Костадинова, в качеството на законен представител на Т. Костадинова, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорват касационната жалба и молят да се остави без уважение. Претендират разноски, включително такива сторени пред административния орган. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 430/28.04.2021г. на Комисията за защита от дискриминация- петчленен разширен заседателен състав по множествена дискриминация, по преписка 533/2018г., по оплаквания на СНЦ Спина бифида и Хидроцефалия-България и С. Костадинова, за дискриминация по признак увреждане и признак лично положение , КЗД: -Установява по жалба на СНЦ Спина бифида и Хидроцефалия-България и С. Костадинова, в качеството й на законен представител- родител на дете със съответното заболяване, че от страна на Министъра на здравеопазването, към момента на подаване на жалбата и образуване на производството за защита от дискриминация, е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 увреждане , поради липса на предприети мерки и действия за включване на заболяването [заболяване] в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни. -Установява по жалба на СНЦ Спина бифида и Хидроцефалия-България и С. Костадинова, в качеството й на законен представител- родител на дете със съответното заболяване, че от страна на Национална здравноосигурителна каса, към момента на подаване на жалбата и образуване на производството за защита от дискриминация, е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 увреждане , поради липса на предприети мерки и действия за включване на заболяването [заболяване] в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни. -Препоръчва на осн. чл.47, т.6 от ЗЗДискр., Министърът на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, в рамките на законовите им правомощия да предприемат всички възможни и необходими мерки, в изпълнение задълженията на държавата по чл.10, ал.3 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, тези по чл.3 от Конвенцията за правата на детето и задълженията на държавата по Конвенцията за правата на хората с увреждания, за да се гарантира пълно финансиране на необходимите лекарствени продукти, медицински изделия и др., които се заплащат от НЗОК, необходими за лечение и поддържане на добро здравословно състояние на нуждаещите се от такъв тип изделия деца с увреждания, с установено заболяване [заболяване] и др. форми на заболяването , с цел недопускане на дискриминация. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Правилен е извода на АССГ, че оспорения акт на КЗД е постановен от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.50 чл.70 от ЗЗДискр., и в съответствие с приложимия материален закон. Безспорно е установено по делото, че СНЦ Спина бифида и Хидроцефалия-България , в качеството му сдружение на родители на лица с тежко физическо увреждане, причинено от посочените заболявания, имащо за цел ефективна защита на тези лица, и С. Костадинова (в хипотеза на асоциация), в качеството й на родител и законен представител на Т. Костадинова-дете с водеща диагноза [диагноза], заболяване налагащо необходимостта от ежедневното използване на медицински изделия[заличен текст], са обект на неравно третиране по признак увреждане , като последиците от заболяването [заболяване] върху физическите, психическите, интелектуалните и сетивни способности на хората възпрепятстващи пълноценното и ефективното участие на болните лица в обществения живот равноправно с останалите членове на обществото обосновава наличието на посочения защитен признак. Това третиране е изразено в липсата на реимбурсиране на медицински изделия със животоспасяващо значение за лицата, носители на заболяването- интермитентни катетри, и представлява дискриминация по признак увреждане по см. на чл.2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и чл.2, §2 вр. чл.12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права/Ратифициран с Указ 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970г. - ДВ, бр.60 от 1970г. Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 43 от 28.05.1976г., в сила от 23.03.1976г.. Съгласно дадените определения в чл.2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания /Ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012г. - ДВ, бр.12 от 10.02.2012г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012г., в сила от 21.04.2012г./, "Дискриминация по признак на увреждане" означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област. Това включва всякакви форми на дискриминация, включително отказ за предоставяне на разумни улеснения., "Разумни улеснения" означава всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими във всеки конкретен случай, за да се осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на всички права и основни свободи наравно с всички останали. Според чл.12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, 1. Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве.;2. Мерките, които държавите - страни по този пакт, ще вземат, за да се осъществи напълно това право, трябва да включват и мерките, необходими за:a) намаляване броя на мъртвородените деца и детската смъртност, както и за здравословното развитие на детето;b) всестранното подобряване хигиената на околната среда и промишлената хигиена;c) предотвратяването и лекуването на епидемичните, ендемичните, професионалните и други заболявания, както и борбата с тях;d) създаването на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест. Неизпълнението (независимо от причините за това) на действащите законови норми по начин, който да гарантира реализирането на основните права на посочената по-горе група граждани, закрепени в Конституцията на РБ и в международните договори, по които Република България е страна, има за последица и настоящото нарушение на чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. от страна на Министъра на здравеопазването. Посочването в диспозитива на решението на КЗД в обжалвания пункт 1, че е от касатора е допуснато нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 увреждане , не се отразява на правилността на решението на специализирания орган, защото при установеното неравно третиране в смисъла, отбелязан по-горе, заключението на органа е вярно, доколкото неравното третиране по процесния признак не попада в изключенията по чл.7 ЗЗДискр. Споделя се извода на първостепенния съд, че задължения национален орган съгласно приложимите материалноправни норми-чл.12 вр. чл.2, ал.2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл.168 ДФЕС, чл.5, ал.1 ЗЗ вр. §40 ПЗР ЗЗО(ДВ, бр. 48/27.06.2015г.), чл.45, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗЗО, е министъра на здравеопазването. Следва да се отбележи, че правото на здравни грижи, гарантирано от Конституцията на РБ и приложимата законова уредба- Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, попада в обхвата на забраната на чл.6, ал.1 от ЗЗДискр., съгласно който текст забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. Министърът на здравеопазването като орган разполагащ и със законодателна инициатива и собствена компетентност, не е предприел необходимите действия с цел осигуряване равни възможности на лицата с увреждания от процесната група, да получават своевременно жизненонеобходимите им медицински изделия, чрез регламентиране тяхното пълно или частично заплащане от бюджета на НЗОК. Касаторът не е оспорил в хода на производството необходимостта от реимбурсиране по реда на чл.45, ал.1 ЗЗО на процесното животоспасяващо медицинско изделие- интермитентни катетри за здравноосигурени лица под [възраст] възраст с установено заболяване [заболяване]. Не е спорно, че към датата на подаване на жалбата в КЗД, диагноза с код по МКБ 10-Q76.0 Spina bifida occulta не е била включена в списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на РБ НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Същевременно в хода на административното производство пред КЗД, с Решение НС-04-18 от 11.03.2019г. на надзорен съвет на НЗОК е допълнен и изменен Списък на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели ( обн. ДВ, бр.15 от 23.02.2016г., допълнен и изменен с решение РД-НС-04-9от 26.01.2018г. на НС на НЗОК), в който т. 1.8 след ред Грижа за изкуствени отвори Z43.6 Грижа за друг изкуствен отвор на пикочните пътища , се създава ред Проба и нагласяване на други устройства Z 46.6 Проба и нагласяване на приспособление за отделяне на урина( във връзка с диагнози Q64.1 Екстрофия на пикочния мехур и Q76.0 Spina bifida occulta ). В последствие с решение РД-НС-04-101 от 08.10.2020г. на Надзорен съвет на НЗОК, по реда на чл.30а от ЗМИ е утвърдена и приета Спецификация на група пореден 6 Изделия за състояния, налагащи проба и нагласяване на приспособления за отделяне на урина , 6.1. Интермитентни катетри , които НЗОК заплаща при диагноза Z 46.6, Проба и нагласяване на приспособления за отделяне на урина с лимит на стойността, заплащана за МКБ-до 72лв. месечно. Приет е Списък с медицински изделия за извънболнична помощ (в сила от 01.07.2021г.), в който в т.6 са включени Интермитентни катетри . При тези данни законосъобразен е крайният извод на АССГ, че предприетите мерки в хода на производството за преодоляване неравностойното положение на хората със заболяване [заболяване] и разновидностите му не се отразяват на констатациите на АО за неравно третиране по признак увреждане , защото към датата на иницииране на производството пред КЗД, не са били налице данни органите по чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. да са изпълнили задълженията си по посочените разпоредби за равно третиране спрямо сезиралите комисията субекти по посочения от тях признак. Това не е установено по категоричен начин и към датата на издаване на оспорения акт, вкл. по отношение задълженото лице и настоящ касатор министъра на здравеопазването. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Противно на доводите на касатора, министъра на здравеопазването е задължено лице по чл.10 и чл.11 ЗЗдискр. предвид действащите материалноправни разпоредби, конкретно посочени по-горе, а доводите на касатора, относими към правата и задълженията на заинтересованата по делото страна- НЗОК не се обсъждат, предвид факта, че същата не е обжалвала решението на КЗД в частта, относима към тази страна в административното производство, и същото по отношение на нея е влязло в сила. Съобразно изложеното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата на Министъра на здравеопазването, в частта, касаеща п. III Решение 430/28.04.2021г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 533/2018г., и е прекратил производството по делото в тази част. В посочената част решението на КЗД не представлява индивидуален административен акт, годен за оспорване. Волеизявлението на КЗД по чл.47, т.6 от ЗЗДискр. е с препоръчителен характер и не създава права или задължения нито засяга законни интереси на адресата. Съобразяването от адресата, в процесния случай Министъра на здравеопазването и НЗОК, с дадените препоръки, е предоставено изцяло на неговата воля. Препоръките по чл.47, т.6 от ЗЗдискр. не са принудителни административни мерки, нямат правнообвързващ ефект и за изпълнението им не е предвидена държавна принуда. Препоръките не представляват и санкция за техния адресат, а изпълняват превантивна функция, свързана с правомощието на КЗД да осъществява контрол по спазване на антидискриминационното законодателство, както правилно е приел първоинстанционния съд. Не се установяват допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт, не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Ответниците СНЦ Спина бифида и Хидроцефалия-България и С. Костадинова, в качеството на законен представител на Т. Костадинова за присъждане на разноски за касационната инстанция. Искането е направено своевременно и е основателно за претендирания размер от 800 лева, представляващ заплатена сума по договор за правна защита и съдействие от 29.04.2022г. с адвокат А. Чобанова. Претенцията за присъждане на сторени разноски в административното производство, не се уважава, защото в общия процесуалния закон и специалния такъв- ЗЗДискр., хипотеза за заплащане на разноски от АО-в случая КЗД, извършени в това производство, но претендирани в евентуално инициираното съдебно производство, не е предвидена. Недопустимо е също така касационната инстанция да се произнася по претенция за разноски, сторени в първоинстанционното производство от страна, за която решението на първата инстанция е благоприятно. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение