Решение № 15878 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 590/2013 г.

Решение № 15878 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 590/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Георги Стефанов Котарски от с. Радуил, обл. София срещу Решение № 704 от 29.09.2012 г., постановено по адм. дело № 377/2012 г. от Административен съд София-област. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания, а най-общо се твърди, че решението е неправилно. Не се сочат и прилагат доказателства. Ответната страна - Областният управител на Софийска област не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Георги Стефанов Котарски срещу Заповед № ЗР-6 от 10.04.2012 г. на областния управител на Софийска област. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. За да се признае право на обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) заявителят следва да докаже по безспорен начин, че е лице от кръга на изчерпателно изброените в чл. 2 от ЗПГРРЛ и че е изтърпял някоя от изброените в чл. 1 от с. закон репресии заради произход, политически убеждения или религиозни вярвания в периода от 12.09.1944 до 10.11.1989 г. Действително в чл. 2, т. 7 са посочени "изключените студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си", но тежестта да докаже наличието на законово изискуемата предпоставка е на страната, която твърди обстоятелствата. В случая касаторът не се е справил с доказателствената тежест и не е представил допустими в процеса доказателства, от които да е видно, че като студент във ВНВСУ "Ген. Благой Иванов" е бил изключен и не е допуснат да завърши образованието си именно заради неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Правилно административният орган и решаващият съд са обосновали извода си, че изразът "по разпореждане" е само едно от изчерпателно изброените основания по т. 91 от действащия по онова време (1984 - 1985 г.) Правилник за сержантските (старшинските) средни военни училища в БНА за изключване на школници от училището преди срока на завършване на обучението им. От съдържанието на приложеното по делото пояснение, дадено от министъра на отбраната на РБ, рег. № 08-00-101 от 12.11.2009 г. (л. 20), е видно, че съгласно т. 18, б. "в" от действащия тогава Закон за всеобщата военна служба в НРБ (отм.)" ... офицерите и сержантите могат да бъдат уволнени от въоръжените сили "по разпореждане" - поради невъзможност да бъдат използвани (при съкращение на щатовете, разформироване на поделения и пр.)". Следователно изразът "по разпореждане" не доказва по никакъв начин, че изключването на г-н Котарски от ВНВСУ "Ген. Благой Иванов" е заради произход, политически убеждения или религиозни вярвания. При горните съображения решението на съда е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,