Решение № 14820 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2016 г.

Решение № 14820 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. М., гражданка на Армения, срещу Решение № 4265 от 20.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4825/2016 г. от Административен съд С.-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - заместник председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Е. М., гражданка на Армения, срещу Решение № 145 от 02.02.2016 г. на зам. председател на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не се установява процесуалните права на жалбоподателката да са препятствани и ограничени по никакъв начин в развилото се съдебното производство. Обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона също са неоснователни. В решението е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка от 15.10.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Армения. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Настоящата инстанция споделя изцяло надлежно мотивирания извод на първоинстанционния съд, че в случая не са налице законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката. Че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ и за предоставяне на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ не се и оспорва с касационната жалба. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не са налице и хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ по отношение на търсещата закрила, на наличието на които се основава касационната жалба. Действително, съгласно тази разпоредба хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на лицето търсещо закрила. Обстоятелствата, че Е. М. пребивава продължително в Р. Б., че тук е завършила образование, съответно желанието и да продължи живота си по установеният вече начин са все причини, които не са основания за закрила по смисъла на ЗУБ. Само по себе си пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по приложимия в настоящия случай специален закон. Това е така, тъй като нормата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ следва да се тълкува, във връзка с останалите разпоредби на чл. 9 от ЗУБ и същата урежда причини, стоящи извън волята на конкретното лице, от които може да се направи предположение, че правата, живота и сигурността на лицето се явяват застрашени в държавата му по произход. При тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка. Освен това в случая се касае за последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ, като не се твърдят нови обстоятелства, относно личното положение на търсещия закрила или държавата на произход. Само по себе си нежеланието на търсещото убежище лице да се завърне в държавата по произход не може да послужи като основание да му бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд С.-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,