Решение № 3259 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13418/2012 г.
ВАСVI отделение07.03.2013 г.докладчик Георги Чолаков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 159 от 29.09.2012 г. постановено по адм. дело № 220/2012 г. по описа на Административен съд - Смолян, и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение № 18 от 25.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян и разпореждане № 8407266049 от 27.01.2009 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Смолян и ВРЪЩА преписката на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Смолян за ново произнасяне с разпореждане, съобразно дадените в мотивите указания по приложение на закона. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3259 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13418/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Николов Свирков от гр. Смолян против решение № 159 от 29.09.2012 г., постановено по адм. дело № 220/2012 г. по описа на Административен съд - Смолян. С решението е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 18 от 25.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян, с което е отхвърлено искането на Свирков за изплащане на наследствена пенсия до момента на придобиване на юридическа правоспособност - 15.05.2009 г. и е оставена жалбата без разглеждане в частта, с която е отменено Разпореждане № 8407266049/27.01.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Смолян и преписката му е върната за произнасяне при спазване на дадените в решението указания. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните норми - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна изцяло на решението като се претендират и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, директорът на РУ "СО" - Смолян, не се явява, не се представлява. В писмено становище счита жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Иван Николов Свирков е получавал наследствена пенсия, която с разпореждане № 8407266049 от 27.01.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Смолян е била прекратена считано от 1.05.2008 г. С искане вх. № 11510 от 9.12.2011 г. Иван Николов Свирков е заявил, че пенсията е била спряна неправомерно и е направил искане да му бъде изплатена за периода от месец май 2008 г. до 15.05.2009 г., на която дата е придобил юридическа правоспособност. На искането директора РУ "СО" - Смолян е дал отговор с писмо изх. № 5310 от 15.12.2011 г., което касаторът е възприел като отказ и обжалвал пред Административен съд - Смолян. С определение № 39 от 20.02.2012 г. постановено по адм. дело № 17/2012 г. Административен съд - Смолян, е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Иван Николов Свирков срещу писмо изх. № 5310 от 15.12.2011 г. на директора на РУ "СО" - Смолян и е прекратил производството по делото. С определение № 4316 от 26.03.2012 г. постановено по адм. дело № 4089/2012 г. по описа на ВАС, шесто отделение е отменено определението на административния съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният съд е посочил в мотивите на определението, че директорът на РУ "СО" - Смолян е бил длъжен да изпрати искането на жалбоподателя на компетентното длъжностно лице, ако е счел, че това искане няма характер на жалба по чл. 117 от КСО. С решение № 65 от 18.05.2012 г. постановено по адм. дело № 17/2012 г. Административен съд - Смолян е обявил нищожността на отказа на директора на РУ "СО" - Смолян направен с писмо изх. № 5310 от 15.12.2011 г. и е върнал делото като преписка на директора на РУ "СО" за произнасяне с мотивирано решение по жалбата на Иван Николов Свирков срещу разпореждане от 27.01.2009 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ. С решение № 18 от 25.06.2012 г. директорът на РУ "СО" - Смолян се е произнесъл, като е отменил частично разпореждането на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ гр. Смолян и е върнал преписката в тази част на ръководителя за произнасяне по случая с разпореждане при спазване на дадените с решението указания. Директорът на РУ "СО" - Смолян в мотивите е указал, че неправилно наследствената пенсия на Иван Николов Свирков е била прекратена от 1.05.2008 г., като същата следва да бъде прекратена от втората сесия на дипломиране на курса при спазване на нормата на чл. 34, ал. 3 от НПОС. Със същото решение № 18 от 25.06.2012 г. директорът на РУ "СО" - Смолян е отхвърлил жалба вх. № 11510 от 9.12.2011 г. като неоснователна в частта, с която се иска изплащане на наследствената пенсия до момента на придобиване на юридическата правоспособност. По жалба на Иван Николов Свирков срещу решение № 18 от 25.06.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян е постановено оспорваното в настоящото производство решение № 159 от 29.09.2012 г. постановено по адм. дело № 220/2012 г. на Административен съд - Смолян. Настоящият касационен състав намира решението за неправилно в частта му, с която е отхвърлено оспорването на Иван Николов Свирков срещу решение № 18 от 25.06.2012 г. на директора на РУ "СО" - Смолян, с което е отхвърлено искането за изплащане на наследствена пенсия до момента на придобиване на юридическата правоспособност 15.05.2009 г. При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 18 от 25.06.2012 г. директорът на РУ "СО" - Смолян не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че обучението завършва с полагането на държавните изпити и съответно правилно пенсията следва да бъде прекратена след последния от тях. Решението на директора на РУ "СО" - Смолян е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Провеждането на стаж като стажант-юрист е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт. До полагане на държавния практико-теоретичен изпит след задължителния стаж дипломираните студенти-юристи не са придобили юридическа правоспособност и професионална квалификация, за да могат валидно да упражняват професията си, следователно продължават обучението си, продължават да учат и имат право да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО (ако отговарят на другите условия по тази норма, което в случая е безспорно) през време на 6-месечния задължителен стаж и до успешното полагане на изпита за правоспособност. Целта на обучението по дадена специалност и дипломирането на студента винаги е получаването на правоспособност да упражнява съответната професия. За упражняването на юридическа професия законодателят е поставил задължителното изискване юристът да притежава удостоверение за правоспособност, като завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност едва след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит след това (чл. 294, ал. 1 от ЗСВ). По време на задължителния неплатен предварителен практико-теоретичен стаж стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове - т.е. със стажа продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността право, следователно те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и съответно стажът се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма, до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратявана получаваната наследствена пенсия. Тълкуванието, направено от Министерския съвет с чл. 34, ал. 3 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) по отношение на стажант-юристите не следва да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като норма, противоречаща на акт от по-висока степен (разпоредбите от глава ХIV на Закона за съдебната власт). Разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионална квалификация "юрист" са неприложими в настоящия казус, защото тези разпоредби уреждат завършването на академичното образование от студентите по специалността "право" и дипломирането им, но не и правото да работят юридическата професия. Последното става факт едва след провеждането на задължителния теоретико-практически стаж и полагане на изпит за правоспособност (по арг. от чл. 13, ал. 3 от същата наредба). Т.е. с полагане на държавните си изпити по гражданско-правни, наказателно-правни и публично-правни науки обучаващите се по специалността "право" спират да учат като студенти, но продължават да учат като стажант-юристи (арг. и от ал. 6 на чл. 13 от наредбата, определящ провеждания стаж като "практическо обучение на стажант-юристите"). Задължителният стаж няма самостоятелно правно значение, защото се явява своеобразно продължение на обучението по специалност "право" от практически аспект. Видно от приложеното на лист 115 от адм. дело № 17/2012 г. на Административен съд - Смолян, удостоверение за правоспособност № 338 от 28.05.2009 г., издадено от Министерство на правосъдието, Иван Николов Свирков е издържал изпита и е придобил юридическа правоспособност на 15.05.2009 г., до която дата същият е имал право да получава наследствената си пенсия. В случая пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО, НПОС и цитираната наредба. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Смолян също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като не е уважил подадената до него жалба срещу решението на директора на РУ "СО" - Смолян, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Решението на Административен съд Смолян е незаконосъобразно и в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу решението на директора на РУ"СО" - Смолян в частта му, с която с него се отменя разпореждането от 27.01.2009 г. и преписката се връща на ръководителя "ПО" за ново произнасяне по случая. Основателни са доводите на касатора, че от диспозитива на решение № 18 от 25.06.2012 г. въобще не е ясно в коя точно част, за кой точно период преписката се връща за ново произнасяне, като с втората си част решението отхвърля жалбата, с която се претендира изплащане на наследствена пенсия до 15.05.2009 г., без обаче да се сочи считано от кога /от кой начален момент/. Както с основание посочва касаторът, в обстоятелствената част на решение № 18 от 25.06.2012 г. е изразено, че неправилно наследствената му пенсия е била прекратена от 01.05.2008 г., като същата е следвало да бъде прекратена от втората сесия на дипломиране на курса, но нито от обстоятелствената част, нито от диспозитива на решението е ясно, коя дата административният орган приема за такава, до която пенсията следва да се изплати на Иван Николов Свирков. Предвид на това обжалваното решение на Административен съд - Смолян следва да се отмени изцяло, като вместо него да се постанови ново по съществото на спора, като се отмени изцяло решение № 18 от 25.06.2012 г. на директора на РУ "СО" - Смолян и разпореждане № 8407266049 от 27.01.2009 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Смолян и преписката да се върне на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Смолян, за ново произнасяне с разпореждане за изплащане на наследствената пенсия на Иван Николов Свирков за периода от 1.05.2008 г. до 15.05.2009 г. Касатора претендира за направените по делото разноски. Такива се дължат, но поради липса на доказателства по делото за реално направени такива, съдът не следва да се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение