Решение № 588 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2019 г.

ВАСV отделение15.01.2020 г.докладчик Тинка Косева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1045/20.02.2019 г., постановено по адм. дело № 4850/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 588 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Шарбанова от [населено място] срещу решение № 1045/20.02.2019 г., постановено по адм. дело № 4850/2018 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че оспорената пред съда заповед е нищожна, тъй като страда от тежък и съществен порок, а именно неспазване на предвидената от закона форма - липсата на подпис на адресата на акта. Иска се отмяна на съдебното решение и обявяване на административният акт за нищожен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания по правилното приложение на закона. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Е. Шарбанова за прогласяване нищожността на заповед № Н- 24/10.02.2012 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. С процесната заповед жалбоподателката е преназначена от регионален отдел "Надзор на пазара" Русе в регионален отдел "Надзор на пазара" Велико Търново, с месторабота [населено място], на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл., във връзка със заповед № А - 044/31.01.2012 г. и изразено писмено съгласие от служителя. Съдът подробно е разгледал всички основания, обуславящи нищожността на оспорения административен акт, като е обсъдил доводите на жалбоподателката и е приел, че основания за обявяване на заповедта за нищожна липсват. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като постановено в съотвествие с материалния закон и е обосновано. Съдът при липсата на изрични норми в АПК, посочващи пороците на административните актове, водещи задължително до нищожността им, подробно е разгледал всички възможни основания за такава. Обсъдил е доводите на касаторката и обосновано е приел, че не са налице основания за обявяване на нищожността на заповедта. Тя е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, не е допуснато тежко противоречие с материалния закон, което би довело до нейната недействителност. В правната теория и в съдебната практика са определени ясни критерии за нищожност на един административен акт - липса на компетентност на органа, неспазване на изискуемата форма за валидност, липса на законово основание за издаването му. За да е налице нищожност на административният следва допуснатите нарушения при постановяването му да са от степен, която да прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир, каквито в конкретния случай не са налице. Обосновани и законосъобразни са изложените от първоинстанционният съд мотиви, че в случая актът не страда от толкова съществени пороци, които да обусловят нищожността му. В случая материално правни предпоставки за издаването на заповед по чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. са наличието на предварително изразено писмено съгласие от страна на служителя за заемане на съответната длъжност и служителят да отговоря на условията за назначаване на длъжността, на която се преназначава. Правилно от приложените по делото доказателства, съдът е приел, че тези условия са налице предвид представеното по делото заявление от 10.02.2012 г. от Е. Шарбанова, с което същата изразява съгласието си да бъде преназначена в РОНП - Велико Търново, на същата длъжност и при условията на чл. 87а от ЗДСл. Правилно съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката, че липсата на подпис на заповедта не е равнозначно на липса на съгласие и приемане на условията, посочени в заповедта, като видно от доказателствата по делото Шарбанова е започнала да изпълнява функциите на новата длъжност. С оглед на изложеното заповедта е издадена при наличието на материално правните предпоставки за издаването й, при липсата на тежко противоречие с материалния закон, което да прави последиците от акта нетърпими за правовия ред. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че липсата на подпис върху заповедта от адресата на акта не се отразява на волеизявлението на административния орган и не представлява такова нарушение, което да води до недействителност на административния акт. Още повече не се спори, че жалбоподателката е започнала да изпълнява функциите на новата си длъжност, поради което липсата на подпис върху заповедта от нейна страна, не може да обуслови нещожност на акта. Същия е издаден от компетентен административен орган и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Неспазването на изискването на нормата на чл. 59 от АПК, правилно е прието от съда, че касае съответствието на заповедта с с процесуалния закон, но не и нейната недействителност. Обстоятелството, че в заповедта не е изписано правото на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, не води до незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, още по - малко да бъде основание за обявяването й за нищожна. Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма, поради което е валиден акт. Липсват пороци и по отношение спазването на материалния закон, които да са относими към валидността на заповедта. Обжалванато решение е обосновано. Постановено е след задълбочена преценка и обсъждане на относимите доказателства и правните изводи на съда са в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 82, ал. 1