Решение № 9818 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2018 г.

Решение № 9818 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Петров - старши полицай в 01 РУ - СДВР, подадена чрез юрк. Т. Георгиев, против решение № 5128/03.08.2018 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2335/2018 г., с което е отменена заповед с рег. № 225 зз-270/16.02.2018 г. за задържане на И. Кузманов от [населено място]за срок до 24 часа. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – И. Кузманов – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за задържане на лицето е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, в изискуемата от разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от същия закон писмена форма и съдържа предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити, вкл. фактически и правни основания. За да отмени заповедта за задържане на И. Кузманов, първоинстанционният съд е приел, че липсват данни за възпрепятстване на действията на полицейските служители от страна на лицето, които да налагат ограничаване на личната му свобода. На следващо място се сочи, че полицейските органи са установили самоличността на И. Кузманов преди неговото задържане по лична карта и независимо от оказаната съпротива, не са налице данни, че Кузманов е щял да се укрие или да възпрепятства извършването на неотложните процесуално-следствени действия, поради което е формирал извод за материална незаконосъоразност на оспорената заповед. Настоящата касационна инстанция преценява решението на административния съд като неправилно, поради следното: Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Според установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка на 16.02.2018 г. около 13 часа, на домашния телефон на Н. Желева от [населено място] се обадил мъж, непознат за нея, който я предупредил, че може да стане жертва на телефонна измама. Мъжът се представил като Кръстев - ръководител на криминален отдел в МВР. Обяснил, че за разкриването на измамата тя трябва да съдейства чрез предоставянето на пари и ценни вещи. Желева опаковала притежаваните от нея пари и вещи /часовник, гривна и др. / и ги оставила върху климатичното тяло на първия етаж в блока, в който живее. По-късно се обадила на тел. 112, за да разбере дали наистина има полицейска акция. Била посетена от полицейски служители и в тяхно присъствие отново получила обаждане по телефона. Мъжът, който и позвънил, поискал още пари. Тя изпълнила указанията му и след 19 ч. хвърлила през прозореца плик с банкноти. След хвърлянето на плика, пред входа на блока се появил И. Кузманов, който го взел. Направил няколко крачки, отдалечавайки се от входа, и тогава бил задържан от полицейски служители. В заповедта за задържането на лицето административният орган е посочил, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 209 НК – който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че И. Кузманов е задържан във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 209 НК. Образувано е досъдебно производство – ЗМ № 424/2018 г. по описа на 01 РУ – СДВР и прокурорска преписка № 4339/2018 г. по описа на СРП. Възложено извършването на процесуално – следствени действия. Следва да се отбележи, че за прилагането на мярката не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В оспорената заповед е посочено наличието на данни за извършване на общественоопасно деяние, което осъществява състава на престъплението измама, квалифицирано от органа по чл. 209 НК, като неправилно и в противоречие със закона първоинстанционния съд е обосновал извод за липсата на материалноправните предпоставки за издаването на процесния акт. Посоченото в процесния акт правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР съответства на изложените фактически основания. Видно от представените доказателства, включително свидетелски показания, безспорно се установява, че има данни и е налице обосновано предположение за извършено престъпление. Поради това неправилно първоинстанционният съд приема, че заповедта за задържане на лицето е постановена в несъответствие с целта на закона и принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. С оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията, така наложената мярка не е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона. Вярно е, че в хода на досъдебното производство, а именно на 17.02.2018 г., е разпитана майката на задържаното лице и същата е дала свидетелски показания, според които синът й страда от психическо заболяване. Представени са и медицински документи, доказващи посоченото обстоятелство. От своя страна Кузманов твърди, че е взел плика, след като Кръстев му се обадил и на него по телефона, а такива поръчки е изпълнявал и друг път, срещу което получавал между 100 лв. и 200 лв. Всички тези обстоятелства обаче са установени след задържането на лицето и са неотносими към законосъобразността й. Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд противно на твърдението на касатора за обратното и не е налице твърдяното от него съществено процесуално нарушение. По изложените съображения решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на И. Кузманов против заповед с рег. № 225 зз-270/16.02.2018 г., издадена от Д. Петров - старши полицай в 01 РУ - СДВР. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 200 лв. на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение