Решение № 1697 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2015 г.

Решение № 1697 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална асоциация за обществена защита против решение № 5347/28.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3970/2015 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е материално незаконосъобразно-касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, оспорения отказ за предоставяне на обществена информация и да се върне делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - председателят на Върховния касационен съд (конституиран като ответник от АССГ на основание чл. 153, ал. 3 от АПК), редовно призован за съдебно заседание не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 5347/28.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3970/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Национална асоциация за обществена защита срещу писмо изх. № 200/27.03.2015 г. на главния секретар на Върховния касационен съд. Административният съд е приел, че поисканата със заявление вх. № 3202/17.03.2015 г. информация представлява служебна обществена информация, но достъпът до нея е ограничен на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и не следва да бъде предоставян, за да бъде защитен обществения интерес и за спазване на конституционните принципи и защита правата на гражданите. Първоинстанционният съд изрично се е позовал в мотивите си и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за да обоснове ограничение в достъпа до протокола от заседание, на което са провеждани дебати по повод произнасяне на тълкувателното решение. Така постановено съдебно решение е правилно като краен резултат. На основание чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението и само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В случая в касационната жалба е посочено като основание за оспорване по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК само противоречие с материалния закон, но не и допуснати процесуални нарушения и необоснованост, поради което настоящият съдебен състав е ограничен в инстанционния контрол и има право да извърши проверка само относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АССГ по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащ на обжалване акт. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение на материалния закон, чието спазване настоящият съдебен състав има право да провери само съобразно установената от първата инстанция фактическа обстановка с оглед забраната за фактически установявания, съдържаща се в чл. 220 от АПК, според който Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Административният съд е приел за установено, че със заявление вх. № 3201/17.03.2015 г. Национална асоциация за обществена защита е поискала от председателя на Върховния касационен съд да й бъде предоставен достъп до обществена информация - протокол от провелото се Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, във връзка с приемане на Тълкувателно решение № 5/2012 г., от 14.11.2012 г. Информацията е поискана под формата на копие на технически носител, чрез електронната поща на заявителя. С оспореното писмо № 200/27.03.2015 г. на главния секретар на Върховния касационен съд е отказан достъп до поисканата информация, като са изложени мотиви, че тази информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и свързана с правораздавателната дейност на съда, поради което по отношение на нея се прилага разпоредбата на чл. 21 от ГПК за тайната на съвещанието. Решаващият съд е приел, че искането се отнася за протокол от заседанието, на което е проведено обсъждане и произнасяне на тълкувателното решение като се е позовал на съображенията на Национална асоциация за обществена защита, изложени в жалбата относно причините, които са в основата на отправянето му, а именно "правото на обществото на информация относно прозрачността на дебата по приемане на тълкувателния акт". Първоинстанционният съд е приел, че този протокол е от 14.11.2012 г. и това е посочено за първи път в жалбата. Видно от съдържанието на жалбата до АССГ датата 14.11.2012 г. е посочена като индивидуализираща тълкувателното решение, а не искания протокол. По същия начин е описана исканата информация и в заявлението за достъп до обществена информация, в което също не се съдържа дата на протокола, до който се иска достъп. В оспореното пред АССГ писмо се съдържа отказ да бъде предоставена информация, за която е приложим принципа на тайната на съвещанието, установен в чл. 21 от ГПК и е уведомен заявителя на кой интернет адрес има възможност да получи пълната информация, която се дължи по Закона за съдебната власт (ЗСВ). С оглед забраната за установяване на факти от касационната инстанция и при липса на касационно оплакване за необоснованост на обжалваното съдебно решение тези несъответствия не могат да бъдат коригирани от настоящият съдебен състав, но те не са се отразили и върху правилността на крайния съдебен акт по следните съображения: Съгласно утвърдената съдебна практика по приложение на ЗДОИ в този закон се регламентира достъпа до информация, а не достъпа до документи (носителите на информация). При описанието на информацията, до която се иска достъп, заявителят може да посочи индивидуализиращите белези на документите, в които тази информация се съдържа, но това не е задължителен елемент на заявлението по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, както и обратното: използването на пълна индивидуализация на информационния носител не променя смисъла на искането, когато е ясно, че се иска достъп до обществена информация, а не извършване на административна услуга или издаване на документ (копие на документ). В случая заявлението за достъп до обществена информация съдържа всички необходими реквизити по чл. 25 от ЗДОИ и очевидно е възприето като такова от лицето, което е било оправомощено от председателя на Върховния административен съд да издава актове по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. В оспореното пред АССГ писмо са изложени принципни мотиви, според които ЗДОИ е неприложим като е формирано обобщаващо становище, че протоколът от заседания на Общото събрание на съответните колегии на Върховния касационен съд по процедурата за приемане на тълкувателни решения не съдържа сведения за работата на Върховния касационен съд като задължен субект по ЗДОИ, но едновременно с това е извършено позоваване на "тайната на съвещанието" и е уведомен заявителя къде е публикувана пълната информация за "тълкувателните решения на общите събрания на колегиите, както и другите актове в изпълнение на възложените с Конституцията на Р. Б. и ЗСВ правомощия на органите на съдебната власт. " На практика с това писмо едновременно се отказва предоставянето на достъп до информацията, която е защитена от тайната на произнасянето и е уведомен заявителя, че пълната информация, която Върховният касационен съд има право и задължение да предостави е публикувана на официалния му интернет сайт (http:/www. vks. bg). Последната част от оспореното пред АССГ писмо фактически представлява уведомление относно мястото на публикуване на търсената информация в достъпната й част по аргумент от чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ, чл. 14 от ЗДОИ и чл. 64 от ЗСВ, независимо, че общият смисъл на цялото изложение определя акта като отказ да бъде предоставен достъп до исканата информация, както е възприет и от АССГ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, спазването на процедурата по издаването му, съответствието му с материалния закон и целта на закона. На основание чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Р. Б.. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. При съвместно тълкуване на тези две разпоредби е възможно да се обоснове извод, че Върховният касационен съд е задължен субект по ЗДОИ и е за него е възникнало задължение да се произнесе по отправеното искане за достъп до обществена информация, което е и направено от надлежно упълномощено по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ лице с издаване на оспореното пред АССГ писмо. Този извод следва и от чл. 12, ал. 2 от АПК, поради което е не е възможно да се възприеме становището на ответната страна и на представителя на Върховната административна прокуратура за неприложимост на ЗДОИ. Дейността на съдилищата е част от обществения живот и е от съществено значение за неговото функциониране, поради което законодателят е създал специални правила за нейното регулиране. Основен принцип, въз основа на който се урежда тази сфера на обществените отношения е публичността - чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Р. Б., чл. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), чл. 12 от АПК, чл. 11 от ГПК, чл. 20 от НПК. Проявление на този принцип са правилата, които например регламентират публичност на съдебните заседания - чл. 132 от ЗСВ, чл. 20 от НПК; незабавно публикуване на съдебните актове - чл. 64 от ЗСВ, заседанията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет са публични и се излъчват пряко в интернет освен в случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарно наказание или документи, съдържащи информация, класифицирана по Закона за защита на класифицираната информация - чл. 33, ал. 6 от ЗСВ. Предвидени са и специални правила, които предвиждат публичност относно личностите, които осъществяват съдебната власт като гаранция за възможност да се формира общественото мнение относно работата на съдилищата - Г. В., Раздел I а и Г. Д. от ЗСВ. Успоредно с това в нормативната уредба са предвидени и механизми за защита на други защитими права и интереси, а именно личните данни на физическите лица, правото на личен и семеен живот, защита на човешкото достойнство и неприкосновеността на личността, национална сигурност, разкриване и наказване на престъпления. Проявление на този баланс на интереси е установеното в чл. 211 от ЗСВ общо правило на "тайната на съвещанието" при решаване на всички дела и конкретно установени специфични правила за начина на провеждане на тайното съвещание и гласуване, заличаване на лични данни, провеждане на заседания при закрити врати, публикуване на съдебни актове без мотиви, анонимни свидетели и др. Настоящият съдебен състав намира, че националната правна уредба е в съответствие с принципа на пропорционалност, защото ограничаването в определени хипотези на принципа на публичност е в интерес на оправдани цели за защита на установени права и законни интереси, които са сравними с интереса на обществото да има право на пълен достъп до работата на съдебната система, за да има възможност формира собствено мнение за нея. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на АССГ, че оспореното писмо на главния секретар на Върховния касационен съд е в съответствие с материалния закон. Правилно е прието за установено, че е поискана информация относно дебатите, проведени от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, за да бъде взето тълкувателно решение № 11/2012 г. и достъпът до нея е законово ограничен, което е допустимо на основание чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ. В този смисъл е без значение използваната от заявителя индивидуализацията на исканата информация и погрешното й възприемане от АССГ, съществено за правилното решаване на спора е обстоятелството, че е поискан достъп до информация, която е защитена тайна по силата закон и задълженият субект е нямал право да предостави достъп до нея. Действително в мотивите на оспореното писмо и решението на първата инстанция е направено позоваване на чл. 21 от ГПК, който съдържа проявление на общото правило за тайната на съвещанието при решаване на гражданско правни спорове, а по аргумент от чл. 144 от АПК и на административноправни дела, но това не променя правилността на крайният правен извод, че достъпът до исканата информация относно дебатите по вземане на тълкувателно решение е ограничен. Този извод се налага дори и без да се провежда анализ относно характера на тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява същинска правораздавателна дейност. Начинът на организация на тази дейност предполага образуването на дела и постановяването на решения по тях, поради което несъмнено се обхваща от задължението да се опазва тайната на съвещанието при тяхното решаване - чл. 211 от ЗСВ. Законодателят е предвидил в чл. 124 от ЗСВ публичност и на заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление, в които могат да участват: главният прокурор или определен от него заместник, министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър, председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него чл. на съвета, други поканени юристи и омбудсмана, които могат да изразят становище, но не участват в гласуването. За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста. Проведените дебати за вземане на тълкувателното решение и гласуването по него не са част от това открито съдебно заседание по аргумент от чл. 124, ал. 4 от ЗСВ и не са част от протокола по чл. 124, ал. 5 от ЗСВ, защото за тях съдиите са длъжни да пазят тайна, съгласно чл. 211 от ЗСВ. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила по изложените в настоящото съдебно решение мотиви относно приложимия материален закон. Ответникът по касационната жалба не е направил разноски и не претендира заплащането им, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдет определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение