Решение № 4110 от 19.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София (преди с наименование ТД Югозападна, променено с оглед ПМС 227 от 13.07.2021 г., приемащо нова структура на Агенция Митници) към Агенция Митници, чрез процесуални представители гл. юрк. А. Владимирова и гл. юрк. П. Бухлева, против Решение 713/26.04.2022 г. по адм. дело 933/2020 г. на Административен съд (АС) Благоевград, с което по жалба на Никодан ООД, е отменено Решение P3M-5800-458/32-259444/04.09.2020 г. на директора на ТД Югозападна на Агенция Митници. Със същото решение в полза на Никодан ООД са присъдени разноски по делото в размер на 1 968,50 лева. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място според касатора правилно митническият орган е отхвърлил декларираната митническа стойност (МС) на стока 1 и на стока 2, вземайки предвид естеството, качествените и функционалните характеристики, материалите за изработка на внасяните стоки, установената разлика между декларираната МС и информацията за допуснатите за свободно обръщение стоки в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-IIIА), както и обстоятелството, че представените доказателства - търговски договор, поръчки и извършени плащания към продавача не доказват по категоричен начин, че декларираната МС представлява действително платената и подлежаща на плащане цена, като в този смисъл се е позовал и на Решение от 16.06.2026 г. по дело С-291/15 на Съда на ЕС, поради което е приел, че прилагането на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 е невъзможно. Наред с това се посочва, че поради невъзможност МС на стоките да се определи и по метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013, административният орган обосновано, въз основа на анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, допуснати до свободно обръщение в приблизително същото време, произведени в същата държава, имащи подобни характеристики и съставни материали с декларираните, е преминал към определяне на МС по реда на в чл. 74, § 2, б. б от същия Регламент. На следващо място се оспорват изводите на съда за незаконосъобразност на оспорвания административен акт в частта му относно претарифирането на част от стока 2 позиции 6, 7, 8 и 9 от фактура FG/121/2019-20 от 09.10.2019 г. (7 500 бр. подови настилки от кокосови влакна). Посочено е, че мотивите на съда в тази посока се основават предимно на кредитираното заключение по назначената по делото съдебно - екологична експертиза, която според касатора, освен, че се базира на предположения относно технологичния процес на изработка на изделията, то при съпоставката ѝ с останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в производството пред административния орган като данните от митническата лабораторна експертиза с МЛЕ 01_15.06.2020 г. от 02.07.2020 г. на акредитираната митническа лаборатория и др., същата се явява и необоснована. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Благоевград, и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което да потвърди решение на директора на ТД Югозападна на Агенция Митници. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Никодан ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [улица], чрез процесуалния му представител - адв. А. Дюлгерова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в молба - становище. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Благоевград е било Решение P3M-5800-458/32-259444/04.09.2020 г. на директора на ТД Югозападна на Агенция Митници, с което на основание чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, чл. 29 във връзка с чл. 74, § 2 буква б и чл. 57 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е определена нова митническа стойност (МС) за внасяната от Никодан ООД стока 1 по МДВ с MRN 19BG005700006660R0/15.11.2019 г. в размер на 12 672,80 лева (8680 броя по 1,46 лева/бр.), променено е описанието на стока 2, както следва: Подови настилки от кокосови влакна - 8 000 бр. с размер 40x60, ръчно тъкани на стан, създадена е нова стока 3 с описание: Подови настилки от кокосови влакна с лицева страна, изработена от растителен текстилен материал - кокосови влакна, вложени в основа от полимерен материал - 7500 броя, за която е определен нов код по ТАРИК 5705008099 със ставка на мито 8 %, като е определена нова МС за внасяната по МДВ с MRN 19BG005700006660R0/15.11.2019 г. от Никодан ООД стока 2 в размер на 18 800,00 лева (8000 броя по 2,35 лева/бр.) и стока 3 в размер на 12 300,00 лева (7500 броя по 1,64 лева/бр.). Със същото решение са посочени дължими суми за досъбиране: мито в размер на 984,00 лева и ДДС в размер на 3 500,07 лева, заедно с дължимата на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС лихва върху възникналите задължения, считано от 15.11.2019 г. до датата на уведомяването с това решение, както и на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС лихва върху възникналите задължения от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване. С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение, АС Благоевград е отменил решението на директора на ТД Югозападна на Агенция Митници и е осъдил Агенция Митници да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 1 968,50 лева, като административният съд е възпроизвел в съдебния акт мотивите на административния орган за претарифиране на част от стока 2, както и причините за определяне на нова МС на стоките под 1, 2 и 3 от митническата декларация по реда на чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на ЕП. При изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е достигнал до различни изводи. Изложени са подробни мотиви, защо съдът приема е, че актът е издаден от компетентен орган и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. На следващо място първоинстанционният съд, обаче, е приел, че решението, в частта му по т. 1 и т. 5, с която е определена нова МС на стоките под 1, 2 и 3 от митническата декларация, е немотивирано и постановено в противоречие на член 70 от Регламент( ЕС) 952/2013 г. В тази връзка съдът е приел, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент 952 от 2013 г. Базата за МС на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, за доказването на която по делото на л. 57 л. 71 са представени платежни нареждания от 14.10.2019 г. и 21.05.2019 г. от Райфайзен Банк. Предвид това е прието, че изразеното от митническите органи съмнение, че това е действително платената цена, не е аргументирано, а в становището на началника на сектор ЕОЗО на л. 136 от първоинстанционното дело най-общо е посочено, че са установени сходни стоки, чиито декларирани стойности са по-високи от декларираните от дружеството, като освен това не са посочени конкретните сходни стоки или сделки, водещи до извода за занижена декларирана МС на внесените от дружеството стоки. Прието е също така, че не са били посочени и изключващи прилагането на стойността по чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент 952 от 2013 г. на ЕС и на Съвета условия по § 3 от същия член. Според съда определянето на нова МС чрез вторичните методи по чл. 74 от Регламент 952 от 2013 г. е лишено от основание, тъй като методите са приложими само при невъзможност МС да се определи съгласно чл. 70 § 1 и § 2 от Регламента. Отделно от това е посочено, че не са изложени съображения кое е мотивирало директорът на ТД Югозападна да приеме, че липсва достатъчно изчерпателна информация за определяне на митническата стойност по метода идентични стоки и да отхвърли възможността за определянето на МС по реда на чл. 74, параграф 2, буква а от същия регламент, за да е възможно определянето на митническата стойност по реда на втората възможност. Наред с това, според съда, решението е немотивирано и в частта, в която са определени нови МС по т. 1 и т. 5 на решението - за стоки 1, 2 и 3 от декларацията по метода на сходни стоки, като въпреки че директорът на ТД Югозападна се е позовал на информация за внос в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-IIIА), същият не е конкретизирал кои са сходните стоки, с какви технически и функционални характеристики са, за да може да се прецени, доколко са сходни по смисъла на чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че въпреки че решението, в частта му по т. 3 и т. 4, е мотивирано, тъй като са посочени фактическите и правни основания за претарифиране на част от стока 2 или иначе казано новосъздадената стока 3 позиции 6, 7, 8 и 9 от фактура FG/121/2019-20 от 09.10.2019 г. (7 500 бр. подови настилки от кокосови влакна), от декларирания от дружеството код 5702200000 със ставка на мито 0 % в код по [рег. номер] 80 99 със ставка на митото 8 %, същото е постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е обосновал този извод, преценявайки събраните в административното и в съдебното производства доказателствата (заключението по назначената съдебно - екологична експертиза), които еднозначно отричат класирането на внесените на 15.11.2019 г. стоки - 7 500 бр. подови настилки от кокосови влакна в код 5705008099 със ставка на мито 8,00 %. Прието е, че според експертното заключение и устната му защита в съдебно заседание, част от стоките са ръчно изработени подови настилки от кокосови влакна - 7 500 бр., поради което не биха могли да бъдат класирани в друг код, различен от декларирания, със ставка на митото 0 % към 2019 г. Въз основа на обективните характеристики и свойства на конкретните стоки, в случая - вида на изделието и текстилният материал, от който е изработена лицевата страна и който е основен (90 % естествени кокосови влакна), според съда стоките в позиции 6, 7, 8 и 9 на фактура FG/121/2019-20 от 09.10.2019 г. се класират в глава 57 (Килими и други подови настилки от текстилни материали), тарифна позиция 5702 (Тъкани килими и други тъкани подови настилки от текстилни материали, нито тъфтинг, нито флок, дори конфекционирани, включително килимите, наречени Kelim или Kilim, Shumacks или Soumak, Karamanie и подобни ръчно тъкани килими), подпозиция 5702 20 00 (Подови настилки от кокосови влакна). Предвид изложеното, съдът е приел, че подовите настилки - позиции 6, 7, 8 и 9 от фактурата, не биха могли да бъдат класирани в обхвата на тарифна позиция 5705, което се отнася за Други килими и подови настилки, изработени от други текстилни материали извън посочените в останалите тарифни позиции на глава 57, тъй като в случая текстилният материал, който служи като лицева повърхност при използването на подовите настилки (позиции 6, 7, 8 и 9 от фактурата) кокосови влакна (90 %) и предназначението на настилката (подово покритие по смисъла на забележка 1 към глава 57 на КН), е изрично посочен като определящ за класирането на стоките в код 5702 20 00. По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно са определени спорните по делото въпроси, а именно налице ли са основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент за определяне на митническата стойност на процесния внос по реда на чл. 74, § 2, б. б от същия Регламент, и обосновано ли е претарифирането на част от стоките под 2 (новосъздадената стока 3). По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а до г от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) 2454/93 от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда на ЕС, за да определят МС, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация, както и когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. В тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на внасяните стоки по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. За да докаже, че договорната стойност на декларираните стоки е действително платената им цена при продажбата им за износ, съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в административното производство дружеството-вносител е представило цялата изискана информация - оферта, поръчка на стоките, фактура, фактура за транспорт, платежни нареждания от Райфайзен Банк от 14.10.2019 г. и 21.05.2019 г. Неоснователно митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки и е приложил вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки, посочвайки най-общо, че в становището на началника на сектор ЕОЗО (л. 136) са установени сходни стоки, чиито декларирани стойности са по-високи от декларираните от дружеството, без конкретните сходни стоки, водещи до извода за занижена декларирана МС на внесените от дружеството стоки да са отбелязани и без да са упоменати изключващи прилагането на стойността по чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 условия по § 3 на същия член. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност, което не е било сторено от административния орган. В тази връзка следва да се отбележи, че при постановяване на решението не е извършен анализ на платежните нареждания, характеристики, съставни материали, търговска марка и качеството на стоките, не е конкретно посочено нито от какво естеството е породеното съмнение, нито кои качествени или функционални характеристики обосновават подозрение за по-ниска от действителната цена, не са изложени конкретни съображения защо представените доказателства за цената не верифицират по еднозначен начин, че декларираната митническа стойност представлявал действително платената и подлежаща на плащане цена. Отделно от изложеното следва да се посочи, че формалното посочване от страна на митническия орган че липсва достатъчно изчерпателна информация за определяне на митническата стойност по метода идентични стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а от Регламент (ЕС) 952/2013, не обосновава приложението на чл. 74, буква б от същия. Наред с това не са индивидуализирани стоките, които са използвани като сходни, не е посочено в какво се състои сходството между тях и стоките по процесната МД, не са обсъждани, анализирани и преценявани техните качество, репутация, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките, не са отбелязани кои са подобните съставни материали, функции, период на обращение на пазара, като правилно, в тази връзка първоинстанционният съд е посочил, че изводът, че стоките са взаимнозаменяеми в търговско отношение е немотивиран и не може да бъде проверен. Обосновано, на следващо място, първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно претарифирането на част от стока 2 (новосъздадената стока 3) позиции 6, 7, 8 и 9 от фактура FG/121/2019-20 от 09.10.2019 г. (7 500 бр. подови настилки от кокосови влакна). Съгласно трайната практика на СЕС решаващият критерий за тарифното класиране на стоките са именно техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията и подпозицията и в забележките към раздела или главата в КН. В тази връзка видно от събраните в административното и съдебното производство доказателствата, и най-вече от допуснатата и приета по делото съдебно - екологична експертиза, по безспорен начин се доказа, че характеристиките на внасяните стоки са от значение за правилното им подвеждане под позиците в ТАРИК, като в случая два критерия играят основна роля, а именно - ръчната изработка на стоките и съдържанието на кокос в продуктите, което съдържание съгласно експертизата се съдържа преимуществено в стоките. В тази връзка правилно е прието от решаващия съд, че стоките в позиции 6, 7, 8 и 9 на фактура FG/121/2019-20 от 09.10.2019 г. е следвало да бъдат класирани в глава 57 (Килими и други подови настилки от текстилни материали), тарифна позиция 5702 (Тъкани килими и други тъкани подови настилки от текстилни материали, нито тъфтинг, нито флок, дори конфекционирани, включително килимите, наречени Kelim или Kilim, Shumacks или Soumak, Karamanie и подобни ръчно тъкани килими), подпозиция 5702 20 00 (Подови настилки от кокосови влакна). Обосновано първоинстанционният съд е приел, че лабораторният анализ на Централна митническа лаборатория (ЦМЛ), според който и стока 1, и стока 2 са готови изделия, и в който не се съдържат конкретни данни за машинна технология за изработване на такъв вид стоки, за да се изведе извод, че процесните са готови изделия, не доже да се противопостави на експертното заключение в хода на съдебното производство. По делото е останало недоказано как митническият орган е установил технологията за изработка на стоките и как е определил съдържанието и съотношението на суровините при изработката им. Същевременно, видно от писмо с вх. 22-215230/24.07.2020 г., депозирано в отговор на писмо peг. 32-205126/16.07.2020 г., дружеството е представило Сертификат за качество и анализ, според който стоките се състоят от 70% кокосови влакна и 30% гума. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд - Благоевград е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в жалбата на директора на Териториална дирекция Митница София, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация - Никодан ООД искане за присъждане на разноски, Агенция Митници, в състава на която влиза административният орган, издал оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати в полза на Никодан ООД разноски за касационната инстанция в размер на 700,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.03.2023 г., намиращ се на л. 31 от настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,